Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
IQ - какво означава да си интелигентен?

Интелектът - Това колко сме умни има огромно значение за целия ни житейски път: за успехите в училище, университета и работата. Учени от цял свят се опитват да установят какво представлява интелектът и от какво зависи нивото на интелигентност.

Съзнанието - Да си интелигентен означава да притежаваш способността да изградиш образ на света в съзнанието си, да разбираш как функционира той и на какви правила се подчинява. На базата на информацията, която има, мозъкът конструира модел на заобикалящия го свят. Този модел наричаме реалност.

Мисълта - От голяма важност при измерването на интелигентността са абстрактното мислене, представата за пространство и време, и умението да взимаш правилни решения. Всички тези качества учените наричат „основна интелигентност”.

Предшественикът на IQ - Много хора смятат, че интелигентността е това, което измерват тестовете за интелигентност.  Преди да бъдат измислени тези тестове е имало други начини да се прецени колко умен е човекът. Първият тест за интелигентност датира още от 1903 година. С негова помощ във Франция се опитали да оценят нивото на образованието в страната.

Тестът на Бине - Алфред Бине е автор на първия тест за интелигентност. Целта му е била да сравни образователното равнище на учениците в различни възрастови групи. Тестът започва с елементарни въпроси и завършва със задачи, надхвърлящи знанията на децата. Ако дете на 8 г. например реши част от трудните задачи, се смята, че „умствената му възраст” е 9 години.

Нова формула - По-късно тестът е адаптиран за американската образователна система. В американския вариант „умствената възраст” се дели на реалната и резултатът се умножава по 100. Днес коефициентът на интелигентност (IQ) е съотношение на индивидуалния резултат на съответния човек към средното ниво.

Под и над средата - IQ показва колко добре се е представил някой в сравнение с другите хора. Коефициент на интелигентност 100 е средното ниво. Две трети от хората имат резултати между 85 и 115. Хората, които изкарат по-малко от 70 точки, се считат за умствено изоставащи, а тези с IQ по-високо от 130 - за изключително умни.

Стари, но не и глупави - Така и не е ясно в каква степен интелигентността зависи от генетичното наследство. Досега са открити 300 гени, чиито дефекти водят до сериозни умствени увреждания. Доказано е обаче, че коефициентът на интелигентност не се променя значително с напредване на възрастта.

Методът на Диъри - Британският психолог Иън Диъри издирил част от хората, които през 1932 година са се подложили на тест за интелигентност и направил повторен тест с тях през 1998 година. Резултатите на тези, които като деца са се представили добре, 66 години по-късно отново попадат в горната група. А по-глупавите са си останали същите...

Фитнес за ума - Децата са като машини за учене. От първия си ден на белия свят те буквално изсмукват знания от всичко ново и непознато за тях. Генетично по-интелигентните деца сами търсят среда, която им позволява да разгърнат потенциала си. Когато умът не се тренира обаче, има риск нивото на интелигентност дори да се понижи.

Умни бебета - Чикагски изследователи доказали, че жизнената среда играе важна роля за развитието в ранна детска възраст. Според изследването родителите с по-добро образование използват по-богат набор от думи и жестове в комуникацията си с децата. Бебетата на умни родители разпознават до 24 жеста, а тези от необразовани семейства - едва 13.

Отличници - За добри оценки в училище са нужни дисциплина, желание за успех и отборен дух. Най-важен обаче се оказва коефициентът на интелигентност. Изследвания сочат, че 75% от учениците с IQ над средното ниво, и в училище дават по-добри от средните резултати.

Училище за умници - Училището оказва влияние върху интелигентността. В младежка възраст хората са способни да я повишат, например от 110 на 130. Това се наблюдава при любознателните деца, които разгръщат пълния си потенциал в училище. Всеки месец училище повишава IQ с половин точка. Обратният ефект също е възможен - коефициентът може да падне, когато развитието бъде занемарено чрез неучене.

Все по-умни - Политологът Джеймс Флин първи доказва връзката между нивото на интелигентност и нивото на развитие на обществото. Оказва се, че от средата на миналия век в повечето развити страни е отчетен растеж в средната стойност на IQ. Според проучването поумняваме средно с 3 точки всяко десетилетие.

Как поумняваме  - Възможните причини за този феномен са: по-малкият брой на децата в семейството (съответно повече внимание към всяко от тях от страна на родителите), задължителното училищно обучение, промяната в организирането на свободното време, повишеното качество на храната и здравеопазването, както и развитието на техниката.

Оглупяваме ли? - Точно обратното - че всяко следващо поколение е все по-глупаво - твърди пък психологът Том Тийсдейл. Той се позовава на изследване в Дания, което сочи, че от края на миналия век хората дават все по-ниски резултати на IQ-тестовете. Подобна тенденция се наблюдава и в Норвегия. Предполага се, че и жителите на Централна Европа „оглупяват”, но доказателства все още не са открити.

Тезата на Сарацин - Тило Сарацин, който напоследък предизвика шумен скандал в Германия, твърди, че в страни, където глупаците имат повече деца от умниците, нацията постепенно затъпява, защото интелигентността се предава по наследство. Той смята, че този процес е изключително бърз и след 2-3 поколения нацията оглупява напълно. Доказателства в подкрепа на тезата му липсват.

Автор - Екатерина Николова

По материали на Дойче веле