Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Какво трябва да знаят бъдещите майки
Съвременното общество не предлага практически никакво обучение за професията родител. Да си родител означава да си психолог и преподавател от особен вид. Вие - майката, сте детски психолог, защото ви е необходимо да разберете психологията на детето си. Може да сте добър детски психолог или среден, или дори слаб. Все едно дали това ви харесва или не. Вие сте първият им учител. Нещата, на които ги учите (дори тези, на които ги научавате, без да си давате сметка) ще бъдат „уроци", далеч по-важни от уроците на всички възможни училища.

Няма по-трудна професия в обществото от тази на психолог и учител, упражнявана двайсет и четири часа в денонощието - тя е единствена по рода си и се нарича родител. Да си родител означава непрекъснато да се учиш. Ще се чувствате по-сигурна в себе си, когато отглеждате второто или третото си дете, отколкото докато се грижите за първото. Една от причините, поради които ще сте по-уверени в себе си с второто и третото дете, е, че първото ви е научило на определени неща. С първото дете печелите нещо и губите нещо. Грешите, но и ви спохождат моменти на вдъхновение. По всичко личи, че с него правите малко повече грешки, отколкото със следващите.

Повечето от ръководствата за отглеждане на деца най-напред обясняват що е бебе и как да се грижим за него. Те пренебрегват чувствата на майката. Колкото и трудове по отглеждане на деца да сте изчели и колкото и курсове на Червения кръст да сте изкарали, за да се подготвите за тези изживявания, те си остават съвършено непознати за вас. Не ги схващате като нещо реално, докато не се върнете от болницата и не останете насаме със съвсем новото същество, което живее й диша - вашето новородено.

То е там - в дома ви, двайсет и четири часа в денонощието, окончателно и завинаги. Налага ви се да направите страхотно усилие, за да се приспособите към новата ситуация. Никога досега не сте се изправяли пред такава отговорност. Повечето от майките са ужасени, когато си дадат сметка, че животът на малкото човече изцяло зависи от тях. Пред тази отговорност, която така брутално се стоварва отгоре им, те определено започват да се чувстват некомпетентни.

Случва се някоя млада майка до такава степен да се усъмни в себе си, че да започне да се тревожи за всичко. Тя няма достатъчно опит с бебетата, за да изтълкува правилно различните случки от живота им. Ако бебето е дълбоко заспал о, има чувството, че не диша. И се спуска да проверява дали е живо! Друг път й се струва, че бебето се задушава или че млякото й не му понася. Всеки инцидент се раздува до неузнаваемост. Младата майка е голям специалист в изкуството да прави от мухата слон. Тя се бои, че всяко отклонение от нормите на храненето и спането на бебето й е знак за тежка болест. Затова именно толкова често телефонира на преуморения педиатър по всяко време.

Обичта към небето ви ще дойде съвсем естествено. Някои жени може би изпитват неудържима майчина любов още с раждането на рожбата им. За други любовта се развива постепенно. Но не съществува съвкупност от готови знания за новороденото и грижите за него, която майката да притежава инстинктивно, само защото е жена. Тази съвкупност е плод на опита. И до първото раждане е напълно възможно жената да не знае какво означава да живееш с дете. Към чувството, че е неспособна да се грижи за детето си се прибавя и още едно, което не по-малко я безпокои - раздразнението. Много майки усещат, че ги е яд на бебето им заради този двайсет и четири часов режим, който им е наложило.

Младата майка трябва да разбере, че първоначалното раздразнение спрямо бебето й е съвършено нормално. След определен период на приспособяване към тази необичайна отговорност ядът ще изчезне и ще бъде погълнат от неустоима обич към малкото.
Има и една друга причина, поради която майката често я е яд на бебето й. Тя е склонна да мисли, че то ще я свърже по-тясно със съпруга й. Нали са правили това дете заедно. Въобразявала си е, че щом се роди детето, тя, съпругът й и то ще образуват една много сплотена тройка.

За съжаление обаче много жени забелязват, че става точно обратното. Вместо да ги сближи, детето действа психологически като преграда между двамата. Майката вижда, че съпругът й често я ревнува от вниманието, което обръща на новороденото. Той се държи повече като съперник, отколкото като баща. Случва се освен това съпругът да не поема активно и ефикасно своята част от моралната отговорност за бебето. Тогава у майката се създава впечатление, че отговорността е само нейна. И тя се сърди на малкото, че е предизвикало тази ситуация. Младата майка трябва да знае как да посрещне раздразнението си и да се научи да го приема като неразделна част от нагаждането на двамата към идването на бебето. Така тя ще намери своя начин да превърне семейството си в нова единица.

Ако пък случайно съпругът ви се окаже способен наистина да сподели с вас моралната отговорност за бебето, знайте, че имате голям късмет. Използвайте съпруга си, за да проучите чувствата си на некомпетентност и раздразнение. Разберете добре, че тези чувства са напълно нормални и не се колебайте да ги обсъдите с него. Ако съумеете да си поговорите за тях, ще почувствате, че отговорността за новото дете не тежи само на вашите плещи. Това само по себе си ще ви донесе огромно облекчение.                  
        .
Спомнете си, че от хиляди години майките са се борили с двете чудовища, наречени некомпетентност и раздразнение. Вие също можете да ги победите. В началото ще ви е трудно. Ще преживеете мъчителни моменти и несъмнено ще си поплачете. Но колкото по-честна сте със себе си и с чувствата си, толкова по-бързо ще преодолеете периода на приспособяване. Рано или късно - като хиляди майки преди вас, ще преминете през тресавището на трудностите и ще стъпите на твърда почва. Едва тогава майката и детето могат да поемат ролите си в новите отношения на „нас двамата". Междувременно ще трябва още много да се учите от собствения си опит.

Бебето ви току-що се е родило. То ви изглежда миниатюрно и много крехко. Придавате извънмерно значение и на най-малката аномалия и виждате в нея знак за сериозно произшествие. Младите майки понякога изпитват такава паника, че нито интелигентността, нито здравият разум им позволяват да анализират ситуацията. Майката трябва добре да разбере, че всички тревоги са нормални. Неумение, паника, яд - такава е съдбата на всяка млада майка. Мисълта, че новороденото не е нито толкова мъничко, нито толкова крехко, колкото ви се е сторило отначало, ще ви споходи постепенно. От милиони години бебетата знаят как да преодоляват несръчността й незнанието на младите си майки. И вашето новородено ще преживее и едното, и другото. С опита самоувереността ви ще расте - ще го държите по-удобно, ще го кърмите по-лесно и когато навърши месец, ще си дадете сметка, че има сериозни шансове да оживее.

Добре е през първите седмици след завръщането ви вкъщи да си осигурите помощ от някой член на семейството. Но дори ако го направите, психологическата отговорност за детето ви ще принадлежи изцяло на вас. Всяка млада майка трябва да преживее това „бойно кръщение" през първите месеци от живота на детето. Никой не може да го стори на нейно място.

Вашето бебе „пише" историята на собственото си развитие, докато расте. Позволете му да го прави. Всяко дете има собствен стил на живот, който възприема още при раждането си. Всички деца са напълно различни. И тези разлики проличават още в най-ранното им детство. Детето се нуждае от вас, за да развие своята изключителност. То не може да се справи само. Има нужда да го насърчавате при всяка стъпка по този път. Индивидуалността на детето трябва да се уважава още от раждането му. Ако съумеете да приемете начина му да се храни и спи, темперамента му и настроенията му, докато е бебе, ще ви бъде по-лесно да се нагодите към стила му на живот през следващите етапи от развитието му.

То започва да се учи в мига, в който се роди. Оптичната система на самосъзнанието му се е формирала още преди да си отвори очите. През тази най-ранна възраст детето ви изгражда базисното си схващане за света. От своя, бебешка гледна точка то си създава философия за живота, съставена от основните му чувства за това какво е да се живее. То изковава за бъдещата си афективност емоционалната основа, съградена или от доверие и радост от живота, или от недоверие и неспособност за щастие.
Първата година е от абсолютно ключово значение за всички по-сетнешни етапи от психологическото му развитие. А по отношение на собствената му вселена през този период бебето напълно зависи от вас. Щом проходи, то започва да упражнява много по-голям контрол над средата си. Проговорянето ще разшири този контрол. Но докато е съвсем малко, бебето твърде слабо влияе върху обкръжението си. Какво ще бъде то, решавате почти изключително вие. Какво трябва да му осигурите? Как да постъпвате, за да развиете максимално възможностите му? Ако вие, родителите, се научите да познавате кога основните потребности на детето ви са задоволени, то ще се разгърне напълно.

Основният факт, който трябва да знаете, е несъмнено, че първите пет години от живота на детето ви са най-важните, че те са годините, които го формират. Не че следващите са без значение или че всичко е предрешено преди шестия му рожден ден; но във всеки случай първите пет години са определящи. Първите пет години са важни не само за емоционалното, но и за интелектуалното развитие на детето. Най-добрият начин да осъзнаете значението им в интелектуален план е да си поставите въпроса: на каква възраст детето ви е достигнало 50% от интелектуалното си развитие? На двайсет и една, на седемнайсет, на дванайсет?
Отговорът е - на четири! Интелигентността, това е умението да се обработват и използват получените знания. И 50% от това умение се придобиват още на четири години. Достигне ли шестата си година, основните структури на личността му са вече изградени - тази личност то ще носи през целия си живот. Тя ще определя до голяма степен успеха му в училище и в живота му на възрастен. Ще определя поведението му в обществото, отношението му към проблемите на секса, каква ще е младостта му, за какъв тип личност ще се ожени и дали бракът му ще е сполучлив.

Откъс от книгата “ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ” от Д-р Фицхю Додсън