Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
За творчеството, релаксацията, медитацията - от ОШО
Творчеството е най-големият бунт в съществуванието. Ако искаш да твориш, трябва да се освободиш от цялото си формиране, инак творчеството ти няма да бъде нищо друго освен копиране, ще е просто едно индигово копие. Можеш да твориш само ако си индивидуалност, но не и ако си част от психологията на тълпата. Психологията на тълпата не е творческа. Тълпата живее мъчителен живот - тя не знае никакви танци, никакви песни, не познава никаква радост - тя е механична.

Творецът не може да следва утъпкания път. Той трябва да търси собствен път, трябва да изследва джунглите на живота. Той трябва да върви сам, трябва да е отпаднал от ума на тълпата, от колективната психология. Колективният ум е най-нисшият ум на света - дори и така наречените идиоти стоят по-високо от колективната идиотия. Но колективността си има и своите примамки: тя уважава, почита тези хора, които настояват, че колективният ум е единственият правилен път.

Всеки индивид е свободен да бъде сам себе си - тогава може да живее така, както иска. Докато не дадем индивидуална свобода на всеки човек - абсолютната свобода на всеки човек да бъде самият себе си, да съществува по свой собствен начин... И разбира се, той не трябва да се бърка на другите - това е част от свободата. Никой не трябва да се намесва в работите на който и да било друг. Човечеството има нужда от нова почва - почвата на свободата. Когато го няма колективния ум, който се опитва да управлява хората - тогава всеки би бил спокоен със себе си. Разбира се, не трябва да се месиш на другите - но дотолкова, доколкото става дума за твоя живот, трябва да го живееш при условия, които сам определяш. Само тогава може да има творчество. Творчеството е ароматът на индивидуалната свобода. Веднъж щом патологията изчезне, всеки ще стане творец. Нека това се разбере колкото се може по-дълбоко: само болните хора са деструктивни. Тези, които са здрави, са съзидателни. Творчеството е някакъв аромат на истинското здраве. Когато един човек е наистина здрав и цялостен, творчеството идва при него естествено, появява се подтикът да твори.

Трите „С" - първото „С" е Съзнание, второто е Състрадание, третото е Сътворяване (творчество). Съзнанието е твоето същество, състраданието е чувстване, творчеството е действие. Визията на новия човек ще включва едновременно и трите измерения. “Ако си едноизмерен, можещ да постигнеш и самия връх, но ще бъдеш само един връх. Бих искал да станеш цялата верига на Хималаите - не просто един връх, но върхове след върхове.”Ошо Едноизмерният човек се е провалил. Създал е няколко прекрасни личности, но не е могъл да трансформира цялото човечество, не е могъл да повдигне съзнанието на цялото човечество. Само неколцина индивидуалности тук и там са станали просветлени. Това не може вече да помогне. Ние имаме нужда от повече просветлени хора, и то просветлени по триизмерен начин.

Човек трябва да бъде медитативен, но не против чувстването. Трябва да бъде медитативен, но и изпълнен с чувства, да прелива от любов. И трябва да твори. Ако любовта ти е само едно чувство и не е преведена на езика на действието, тя няма да повлияе на по-голямото човечество. Трябва да я превърнеш в реалност, трябва да я материализираш. Ето ги твоите три измерения: твоето същество, чувстването, действието. Действието съдържа творчеството, всякакъв вид творчество - музика, поезия, рисуване, скулптура, архитектура, наука, технология. Чувстването съдържа всичко това, което е естетично - любов, красота. А твоето същество съдържа медитацията, осъзнаването, съзнанието.

Преди всичко трябва да се разберат природата на активността и скритите потоци в нея, иначе никаква релаксация не е възможна. Дори и да искаш да релаксираш, няма да е възможно, ако не си наблюдавал, разгледал, реализирал естеството на своята активност, защото активността не е някакъв прост феномен. Много хора биха искали да релаксират, но не могат. Релаксацията е като разцъфване - не можеш да я накараш да се случи. “Трябва да разбереш целия този феномен - защо си толкова активен, защо си толкова ангажиран с активност, защо си обсебен от активността.”Ошо. Запомнете тези две думи: едната е „действие", другата е „активност". Действието не е активност, активността не е действие. Те са диаметрално противоположни по своята природа. Действието е тогава, когато ситуацията изисква да действаш, да отговориш. Активността е тогава, когато ситуацията няма значение, активността не е отговор - до такава степен не те свърта вътрешно, че ситуацията е просто едно извинение да си активен. Ако активността присъства, не можеш да релаксираш. Активността е твоето бягство от самия себе си.

Действието идва от ум, който е в тишина - то е най-прекрасното нещо на света. Активността идва от неспокоен ум - тя е най-грозното нещо. Действието е тогава, когато е уместно да се направи, а активността е неуместна. Действието е момент за момента, то е спонтанно, докато активността е натоварена с минало. Тя не е отговор на настоящия момент, а по-скоро е изливане на твоето неспокойствие, което носиш от миналото, в настоящето. Действието е творческо. Активността е много разрушителна - тя разрушава теб, разрушава и другите. Действието е спонтанно и тотално. Активността никога не е спонтанна, тя идва от миналото. Активността е тогава, когато действието е не на място. Може да си я натрупвал в продължение на много години, след което тя експлодира в настоящето - това няма връзка със ситуацията. Но умът е хитър, умът винаги ще намери обяснения за активността. Умът винаги ще се опитва да докаже, че това не е активност, а действие, че е имало нужда от него.

При активността ти забравяш себе си, а когато забравиш себе си, няма грижи, няма терзания, няма тревоги. Ето защо имаш нужда да си непрестанно активен, да вършиш едно или друго нещо, но никога да не бъдеш в състояние, в което неправенето да се развие в теб и да разцъфти.
Действието е нещо добро. Активността е болест. Открий разграничението вътре в себе си: какво е активност и какво е действие? Това е първата стъпка. Втората е да бъдеш по-мотивиран в действието, така че енергията да се насочи към действие, а всеки път когато се появява активност, да наблюдаваш повече, да си по-буден. Ако си осъзнат, активността престава. Енергията се запазва и същата енергия се превръща в действие. Действието е непосредствено. То не е нещо готово, не е предварително направено. То не ти дава никакъв шанс да се подготвиш, да направиш репетиция. Действието е винаги ново и свежо като росните капки сутрин. И ако някой е човек на действието, той е също така винаги свеж и млад. Тялото му може да остарее, но неговата свежест продължава; тялото му може да умре, но неговата младост продължава. Ако се страхуваш от тишината, това означава, че вътре в себе си имаш един обсебващ, трескав, неспокоен ум, който непрестанно иска да бъде активен.

Изоставяй активността все повече и повече. Осъзнавай. Почувствай разликата между действие и активност. И когато активността те сграбчи - всъщност това би трябвало да се нарече обсебване - когато активността те обсеби, като някакъв дух (а активността е дух, тя идва от миналото, тя е мъртва), когато те обсеби и ти изпаднеш в трескаво състояние, тогава стани по-осъзнат. Това е всичко, което можеш да направиш. Наблюдавай я. Дори и ако трябва да я вършиш, върши я с пълно осъзнаване. Нека активността изчезне, недей да я принуждаваш да се маха - защото самото усилие да я принуждаваш е отново активност в друга форма. По този начин егото не се засилва. И така все повече и повече действия ще стават възможни.

“Не прави нищо с тялото, а релаксирай; затвори здраво устата и остани в тишина; изпразни ума си и не мисли за нищо.”Тилопа. Сега можете да разберете какво означава релаксация. Тя означава да няма в теб никакъв подтик към активност. Релаксация не означава да легнеш като труп - а ти и не можеш да лежиш като мъртвец, можеш само да се преструваш. Релаксацията идва при теб едва тогава, когато не съществува подтик към активност, когато енергията си е у дома, не се движи наникъде. Ако се появи някаква ситуация, ти ще действаш - това е всичко - но няма да си намираш извинения да действаш. Ти си спокоен със себе си. Релаксация означава да си бъдеш у дома. Релаксацията не е само на тялото, тя не е само на ума, тя е на цялото ти същество.

Какво е релаксация? Тя е такова състояние на нещата, при което енергията ти не се движи на никъде - нито към бъдещето, нито към миналото, тя просто си е там с теб. Ти си потопен в тихото езеро на собствената си енергия, в нейната топлина. Този момент е всичко. Няма други моменти, времето спира - тогава има релаксация. Ако има време, няма релаксация. Часовникът просто спира и времето го няма. Този момент е всичко. Не искаш нищо друго, просто се наслаждаваш. Можеш да се наслаждаваш на обикновените неща, защото те са прекрасни. Всъщност нищо не е обикновено - тогава всичко става необикновено. Затваряйки очи, ти просто чувстваш себе си. От какво повече имаш нужда? То е твърде много - появява се една дълбока благодарност. Това е релаксация. Релаксация означава, че този момент е повече от достатъчен, повече, отколкото може да се иска и да се очаква. Няма какво да се иска, повече от достатъчно е, повече, отколкото можеш да желаеш - тогава енергията изобщо не се движи наникъде, тя се превръща в едно спокойно езеро. Ти се разтваряш в собствената си енергия. Този момент е релаксация.

Енергията може да има две измерения. Едното е мотивирано, то върви нанякъде, към някаква цел някъде: този момент е само средство, а целта ще се постигне някъде другаде. Това е едното измерение на твоята енергия - това е измерението на активността, то е целево ориентирано. При него всичко е средство. То трябва някак си да се извърши и ти трябва да достигнеш целта, след което ще релаксираш. Но за този тип енергия целта никога не идва, защото той непрестанно се променя във всеки настоящ момент, превръщайки се в нещо друго в бъдещето. Целта остава винаги на хоризонта. Ти непрестанно тичаш, но разстоянието си остава все същото. Не, има и друго измерение на енергията: това измерение представлява безпричинно празнуване. Целта е тук, сега - целта не е някъде другаде. Всъщност ти си целта. Няма друго осъществяване освен в този момент - спомнете си лилиите. Когато ти си целта и когато целта не е в бъдещето - когато няма какво да се постига, а по-скоро ти просто трябва да празнуваш това, ти вече си постигнал, то е там -това е релаксация, немотивирана енергия. има два вида хора: целево ориентирани и празнуващи. Целево ориентираните са смахнати. Те малко по малко се побъркват - и създават собствената си лудост. След което лудостта развива собствена инерция и те лека-полека навлизат все по-надълбоко в нея - и напълно се загубват. Другият тип хора не са целево ориентирани - те изобщо не търсят, те празнуват. Бъдете от празнуващите, празнувайте!

Действай немотивирано, просто от препълване на твоята енергия. Споделяй, но не търгувай, не прави сделки. Давай, защото имаш, недей да даваш с цел да си вземеш обратно -защото ще изпаднеш в нещастие. Помнете, активността е целево ориентирана, а действието не е. Действието е преливане на енергията. Действието е в този момент, то е отговор, то е неподготвено, не е репетирано. Просто цялото съществувание те посреща, изправя се пред теб и отговорът идва. И колкото повече се включваш в действието и по-малко си обзет от активност, толкова повече животът ти се променя и се превръща в дълбока релаксация.

Творчество означава, че ти си просто в тотална релаксация. То не означава недействие, то означава релаксация - защото от релаксацията ще се роди много действие. То обаче няма да бъде продукт на твое извършване, ти ще си просто посредник. Чрез теб ще започне да идва песен - ти няма да си неин създател, тя ще идва от отвъдното. Когато станеш съзидателен, когато позволиш на творчеството да се случи чрез теб, когато започнеш да пееш песен, която не е твоя собствена - под която не можещ да се подпишеш и не можеш да кажеш: „Тя е моя собственост", която не можеш да маркираш със своя подпис - тогава животът придобива крила, тогава се издига. Превъзмогването е в творчеството.

Същността на мъдростта е да действаш в хармония с природата. Човекът трябва съзнателно да действа в хармония с природата, защото той има съзнание. Човекът може да избере да не действа в хармония, оттук и огромната му отговорност. Това е състояние на творчество. Може да се нарече негово основно качество - да бъдеш в хармония с природата, с живота, с вселената. Творческият покой представлява крайно действие - тази безценна гъвкавост, простота, спонтанност и свобода, които потичат от нас или по-скоро чрез нас, когато нашето его и съзнателни усилия отстъпват пред една сила, която не е тяхна. Да отстъпиш пред сила, която не е твоя, да се отдадеш на сила. която е отвъд теб, това е творчество. Медитацията е творчество. И когато егото изчезне, раната в теб изчезва, и ти вече си излекуван, вече си едно цяло. Егото е твоята болест. Когато егото изчезне, ти вече не спиш, ти започваш да течеш. Започваш да течеш с огромния поток на съществуванието. Егото е твоя смърт, а смъртта на егото е началото на твоя истински живот. Истинският живот е творчество.

Когато си творчески човек, желанията изчезват, амбициите изчезват. Когато си творчески човек, ти вече си това, което винаги си искал да бъдеш.

Откъс от книгата “За творчеството” от Ошо