Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Езикът на тялото - Чувствителност, интуиция и предчувствия
Когато казваме за някого, че е чувствителен, че има интуиция или че може да предчувства нещата, ние всъщност имаме предвид способността му да разчита успешно чуждите несловесни знаци и сигнали и да ги сравнява със словесните сигнали на съответните хора. Или с други думи - когато казваме, че имаме чувството или предусещането за нечия лъжа, всъщност имаме предвид, че езикът на тялото на съответния човек и изричаните от него думи не съвпадат, разминават се и си противоречат.

Ораторите наричат тази способност усет за нагласата на аудиторията. Например: ако хората слушат - като седят облегнати назад, свели брадички и със скръстени пред гърдите ръце, чувствителният оратор ще долови интуитивно, че думите му не намират отклик в аудиторията и ще осъзнае,че трябва да потърси друг подход, за да спечели вниманието й. В същата ситуация оратор, който не е надарен с интуиция, няма да предусети липсата на интерес у слушателите и ще продължи да си кара по старому.

Обикновено жените притежават по-голяма чувствителност и възприемчивост по отношение на несловесните сигнали, отколкото мъжете, и именно този факт е в основата на общоприетото понятие шесто чувство на жената или женска интуиция. Жените имат вродена способност да долавят и да разшифроват несловесните сигнали, а също и безпогрешно да отбелязват и най-дребните подробности. Ето защо малцина съпрузи успяват безнаказано да излъжат половинките си, докато повечето жени могат съвсем спокойно да хвърлят прах в очите на мъжете, които така и не го забелязват.

Тази женска интуиция е особено силно изразена при жени, отгледали бебета и малки деца. През първите няколко години майката се осланя най-вече на несловесния канал за общуване с детето, което допринася още повече за усъвършенстването на способността на жената да долавя и да разшифрова несловесните сигнали. Изследователите смятат, че именно поради тази причина жените често се изявяват много по-успешно при водене на преговори, отколкото мъжете.

Редица изследвания и научни дебати са посветени на въпроса, дали несловесните сигнали са вродени, заучени, генетично предавани от поколение на поколение или придобити по някакви други пътища. Доказателства за една или друга теория са събирани чрез наблюдения на слепи и/или глухи хора, които не биха могли да заучат несловесните сигнали посредством визуалния или звуковия канал за общуване. Когато скръствате ръце пред гърдите си, лявата ли ръка слагате върху дясната, или дясната върху лявата? Повечето хора са неспособни с пълна увереност да опишат как точно скръстват ръцете си, докато не го направят. И ако, единият начин им се струва естествен и удобен, за другия имат усещането, че е неправилен и ги притеснява. Насъбраният фактологически материал подсказва, че това вероятно е генетично заложен жест, който не може да бъде променен.

Повечето от основните жестове при общуване са еднакви по целия свят. Когато хората са щастливи, те се усмихват; когато са тъжни или ядосани, се мръщят или се цупят. Първоначално усмивката е била мимика на заплаха, но днес се използва в съчетание с други обезоръжаващи жестове, за да покаже радост, удоволствие и благоразположение. Присвивансто на раменете също е прекрасен пример за универсално разпространени жестове. С този жест навсякъде по света човекът, който го прави, ви дава знак, че не разбира за какво му говорите или не шие как да ви отговори. Това с жест с три съставки: изложени на показ отворени длани, присвити рамене и приповдигна ги вежди.

Една от най-сериозните грешки, която новакът в езика на тялото би могъл да направи, е да тълкува един-единствен жест изолирано от другите съпътстващи го жестове или извън контекста на конкретните обстоятелства. Например почссването по главата би могло да означава безкрайно много неща - пърхот, въшки, изпотявапе, неувереност, забравяне, лъжа - в зависимост от другите жестове, които се правят но същото време. Ето защо, за да си превеждаме правилно езика на тялото, трябва винаги да наблюдаваме и да вземаме под внимание целия така наречен жестов сноп.

Както и всеки друг език езикът на тялото също с състои от думи, изречения и знаци за пунктуация. Всеки жест като отделна дума може да има най-различни смислови значения. И едва когато я чуете в цялостна фраза наред с други думи, можете да разберете напълно нейния истински  смисъл.  Жестовете също се проявяват в цели „изречения", които ясно и недвусмислено пи разкриват истината за чувствата и намеренията на човека, който ги прави. Интуитивен и чувствителен е онзи който може да „чете" несловесните изречения и правилно да ги съпоставя с придружаващите ги словесни фрази.

Че слушателят е настроен критично към говорещия, е фактът, че краката му са кръстосани прибрано. Докосването на главата с ръка - при което показалецът сочи нагоре към бузата, друг пръст прикрива устата, а палец подкрепя брадичката.  Другата му ръка обгръща тялото (отбранителен жест щит), а главата и брадичката са леко наведени надолу (жест на враждебност и критичност). Това несловесно изречение би могло да се преведе приблизително по следния начин: „Не ми харесва това, което казваш и не съм съгласен с теб".

Ако вие - в ролята си на говорещ, попитате слушащия човек, какво е мнението му за онова, което току-що сте казали и той ви отговори, че не е съгласен с вас, то неговото несловесно изречение ще съответства на словесното, т.е. двете изречения ще съвпадат и ще са съзвучни по смисъл. Ако обаче ви каже, че му допада онова, което говорите - то той лъже, защото несловесните му „думи" и словесните му изречения не си съответстват, не съвпадат, не са съзвучни по смисъл. Редица изследвания показват, че несловесните сигнали и знаци носят пет пъти повече информация, отколкото протича по канала за словесно общуване и че когато несловесното и словесното послание не си съответстват, хората обикновено се доверяват на несловесното и почти напълно пренебрегват словесното послание. Наблюдаването на целите жестови снопове и отчитането на съответствието между словесните и несловесните послания са от първостепенна важност за правилното тълкуване на езика на тялото.

Освен че трябва да следите целите жсстови снопове н да вниманате дали има съответствие между словото и движенията на тялото, имайте предвид, че всички жестове трябва да бъдат тълкувани съобразно контекста на ситуацията, в която се използват. Ако човек седи и здраво е обгърнал с ръце тялото си и е забол брадичка в гьрдите си, това най-вероятно означава, че е заел отбранителна поза. Ако човекът срещу вас прави тези жестове, докато се опитвате да го убедите да купи идея, стока или услуга, която продавате, правилният превод на посланието му е, че той е настроен отрицателно и че с недоволен от цялата ситуация.

Човек, чиято ръка при ръкостискане създава усещането за „умряла риба", обикновено бива възприеман като слабохарактерен, но - трябва да имате предвид и как се отразяват физическите ограничения или неспособности на съответния човек върху движенията и жестовете му. Изненадващото е, че много от хората, които използват стила „умряла риба", изобщо не си дават сметка, че го правят. При ръкуване ръцете обикновено се разтърсват от пет до седем пъти. При този жест се проявява една от следните три основни личностни нагласи, според която се настройвате и вие самите. За надмощие: „Този човек се опитва да вземе надмощие над мен. Добре ще е да внимавам с него". За зависимост: „Мога да взема надмощие над този човек. Той ще постъпва така, както аз искам". За равнопоставеност: „Този човек ми харесва. Ще се разбираме добре с него".

Изследвания в сферата на лингвистиката показват, че съществува пряка правопропорционална зависимост между общественото положение, властта или престижа, които притежава даден човек и неговия словесен багаж и уменията му да си служи със словото. Или с други думи, колкото по-високо стои човек на социалната или на управленческата стълбица, толкова по-умело борави той с думите и фразите. Изследвания в сферата на несловесното общуване пък разкриват тясна обратнопропорционална зависимост между степента, в която човек владее устното слово и броя на жестовете, използвани от него при предаване на посланието му. А това означава, че общественото положение, властта или престижът на даден човек са тясно свързани и с броя на жестовете или на движенията на тялото, които той използва. При общуване онзи, който е на върха на социалната или на управленческата стълбица, използва словесния си запас, за да изразява мисълта си, докато неукият или неумелият в боравенето със словото човек разчита по-скоро на жестовете, отколкото на думите.

За всички хора по света важи правилото, че колкото по-издигнат е даден човек в социално-икономическо отношение, толкова по-малко жестове и движения на тялото използва. Когато лъже възрастен човек, неговият мозък нарежда на ръката му да се вдигне и да прикрие устата, като по този начин се опитва да възпре лъжливите думи - точно както постъпва и мозъкът на петгодишното дете и този на подрастващия млад човек. Но в последния момент ръката се дръпва от устата, в резултат на което се получава докосване до носа. В действителност обаче това не е нищо друго, освен преработен и завоалиран вариант на същия онзи жест за прикриване на лъжливата уста, който е бил трайно усвоен още в детството. Този пример е показателен за факта, че колкото по-възрастен става индивидът, толкова използваните от него жестове са по-неискрени, по-прикрити, не толкова очевидни. Ето защо често е много по-трудно да се разшифроват жестовете на един петдесетгодишен човек, отколкото тези на някой много по-млад.

Смята се, че отворените, леко протегнати напред и изложени на показ длани говорят за искреност, но когато лицемерът протяга към вас отворени длани и ви се усмихва, докато ви лъже - микросигналите на тялото му ще го издадат. Вероятно зениците на очите му ще се свият или една от веждите му лекичко ще се приповдигне, или ъгълчето на устата му ще потрепне, а това са все микросигнали, които издават противоречието между изричаните в момента думи и усмивката с отворени длани. Ето защо в такива случаи слушателят обикновено не вярва на онова, което чува. Изглежда, че в човешкия мозък има някакъв предпазен механизъм, който регистрира „капанчето" - когато получи серия от несъгласувани и несъответни едно на друго словесни и/или несловесни послания. И все пак има доста случаи, когато езикът на тялото се преправя нарочно, за да се спечелят някакви предимства. За да прикриваме лъжите си, ние, хората, най-често използваме лицето си - повече от която и да било друга част на тялото. Пускаме усмивки, кимаме и намигаме, като по този начин се опитваме да замаскираме лъжата в думите си, но за наше нещастие, сигналите на тялото ни издават истината и така се получава разминаване между жестовете на тялото и мимиката на лицето. Изучаването на мимиката на лицето е само по себе си цяло изкуство.

За по-дълъг период от време е трудно да се имитира езикът на тялото, но е добре да се научите да използвате положителни, открити жестове, когато общувате с другите хора, а също и да изхвърлите от „речника" си онези жестове, които могат да отправят към събеседниците ви отрицателни сигнали. Когато овладеете езика на тялото си, не само вие самите ще се чувствате по-удобно и по-приятно при общуването с хората, но и те ще ви възприемат много по-благосклонно и доброжелателно. Затрудненията при лъженето идват от това, че подсъзнанието ни работи самостоятелно и независимо от лъжите, които изричаме, затова и езикът на нашето тяло ни издава. Ето защо хората, които рядко лъжат, биват много бързо и лесно разобличавани, колкото и убедително да звучат думите им. В момента, когато започнат да лъжат, тялото им издава сигнали за наличие на противоречие и именно тези сигнали ни подсказват, че съответният човек не казва истината. По време на наричането на лъжата подсъзнанието излъчва нервна енергия, а тя предизвиква някакъв жест, който опровергава казаното. Най-добре се лъже по телефона!

Зони на отстояние - Те може да бъдат разделени на четири ограничими зони на отстояние.
1. Интимна зона (между 15 и 46 сантиметра). От всички зони на отстояние тази съвсем определено е най-важната и именно нея всеки човек защитава така, сякаш е негова лична собственост. Да навлизат в интимната зона на съответния човек е позволено само на хората, които са му емоционално близки - на родители, братя и сестри, любимите, интимните и брачните партньори, децата, близките приятели и роднини. Има и друга зона - обхващаща до 15 сантиметра от тялото, в която навлизането е допустимо само при физически контакт. Това е така наречената близка интимна зона.
2.  Лична зона (между 46 сантиметра и 1,22 метра). Това е разстоянието, на което заставаме един от друг, когато сме на коктейли, на различни служебни тържества или социални забави, по време на обществени събирания и при сбирки с приятели.
3.  Социална зона (между 1,22 метра и 3,60 метра). На такова разстояние заставаме от непознати или от хора, които не познаваме особено добре - водопроводчика или дърводелеца, дошъл да поправи нещо в дома ни, пощенския раздавач, новия служител в службата.
4.  Публична зона (над 3,60 метра). Винаги, когато се обръщаме към по-голяма група хора, неволно избираме да застанем на такова разстояние, защото така се чувстваме по-удобно.

Откъс от книгата ”Езикът на тялото” от Алан Пийз