Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Същност на самотата
“Животът ми, какъвто го живях, често ми приличаше на история без начало и край. Имах чувството, че е някакъв исторически фрагмент, извадка, на която предходният и последващият текст липсват... Ясно бих могъл да си представя, че съм живял в по-ранни векове, че там съм се сблъсквал с въпроси, които са останали без отговор: че е трябвало да се родя отново, защото не съм могъл да изпълня мисията, за която съм бил предназначен. Когато умра, ще ме последват делата ми (поне така си представям). Ще нося със себе си това, което съм създал. Междувременно обаче въпросът е в това, че в края на живота си няма да застана с празни ръце.”

КАРЛ ЮНГ, СПОМЕНИ, СЪНИЩА, РАЗМИСЛИ

Сред най-удивителните неща в тълкованията за самотни хора, които търсели приятелство, другарство или брак, е, че Едгар Кейси никога не им е казвал къде да намерят такава връзка. Информацията засяга единствено онова, което тези хора е трябвало да свършат в периода на самотата си. Често тя била необходима на човека за духовното му израстване и изцеление, а също така му давала възможност да протегне ръка на някой в по-неизгодно положение. На хората, които страдали от самотата си, било казвано да открият неповторимите дарби и способности на душата си и да намерят начин да бъдат полезни на другите. Кейси е вярвал, че ако положи усилия в тези насоки, човек неизбежно ще си намери другари.

Едгар Кейси често е разисквал динамиката на универсалния закон за привличане на подобното. По-просто казано - човек привлича това, което излъчва. И за да не страда от отрицателните последствия, трябва да се замисли повече за отношението си към другите - да им дава онова, което би искал да получи в замяна: „Ако искаш да намериш хармония в живота си, създай я в живота на другите. Ако искаш да познаеш приятелството, дръж се приятелски. Ако искаш другите да говорят и мислят добро за теб - бъди мил с всички. Защото, както се отнасяш и с най-незначителния от своите приятели или ближни, така се отнасяш и с най-добрите или с Бог, който е в теб" (2023-1).

Двадесет и девет годишна разведена жена се тревожела например ще успее ли някога да се омъжи отново и искала да разбере, дали вече не е срещнала бъдещия си съпруг. Кейси я посъветвал да не мисли толкова за брак, а да обърне внимание на умственото и физическото си здраве, както и на личните си постижения: „Първо да направи нещо със себе си! Да осмисли личните си отношения и начина, по който се проявява връзката й с Божественото, и да си Намери някакъв идеал!" (5615-1).

От повторен брак се интересувала и тридесет и девет годишна вдовица. След смъртта на съпруга й алкохолик тя се чувствала самотна и не знаела какво да прави. „Направи нещо за някой друг! Направи живота му щастлив, стойностен и тогава може да преживееш тези неща! Издигни се до съзнанието, че ако искаш да имаш живот, ако искаш да имаш приятели, ако искаш да срещнеш любовта, трябва да направиш тези неща. Защото получаваш само когато даваш" (1786-2).

На въпроса: „Къде е човекът, за когото ще се омъжа, и как мога да го срещна?", една двадесет и четири годишна жена получила следния отговор: „Това трябва да стане като естествена последица от общуване в ежедневието. Когато подготвиш ума и тялото си за изграждане на дом и семейство, той ще се появи" (951-4).

На един четиридесет и шест годишен мъж, който също търсел партньорка в живота, било напомнено, че трябва да поработи върху себе си. Кейси му поставил въпроса: „Щом не можеш да живееш в мир със себе си, как ще живееш с другите?" (5392-1).

Шестдесет и осем годишен професор, който твърде дълго живеел сам, се оплаквал, че в живота му липсват значими връзки и приятелства. Човекът питал как може да се поправи това. Кейси го посъветвал: „Давай от себе си така, че да привлечеш хората, които се нуждаят от онова, което можеш да им дадеш" (3056-1). „Постоянно поддържай оптимизма си и помагай на онези, които са в по-лошо положение от теб - те са милиони!" (1540-6).

Двадесет и шест годишна жена копнеела за съпруг и деца, но й било казано, че били налице много други области, към които тя би могла да се насочи в момента - имала дарба на писател, учител, секретарка, вдъхновителка и дори проповедник. Кейси я насърчил да избере някое от тези поприща, докато се появи възможност за брак: „Използвай онова, което ти се дава сега, и Неговата благодат, Неговата милост, Неговата любов ще те държат далеч от страха от самотата, от отчаянието; ще ти донесат радост в служене на ближния" (945-1).

Млада жена пък узнала от Кейси, че периодите й на съмнения, страхове и самота се дължат на това, че упорито потиска желанието си за себеизява. Тя била насърчена да престане да се подценява, да осъзнае, че единственият човек, който я спира, е тя самата, и да даде израз на талантите си (1968-5). Макар че минали цели десет години, докато се омъжила и родила две деца, тя била много доволна и благодарна, че е изчакала, докато намери подходящия съпруг.

В случая с една петдесет и четири годишна домакиня тълкованията давали да се разбере, че чрез самотата собственото й подсъзнание я подсеща да се обърне към себе си. По собствените й думи тя често се чувствала самотна и недоразбрана. Кейси й казал, че притежава писателски талант, особено в областта на разказите и книгите за подрастващи момичета. Той бил убеден, че ще престане да се чувства самотна, ако развие дарбите и способностите, които притежавала на душевно ниво, но още не е използвала (2992-1).

Един мъж твърдял, че стеснителността е може би най-големият му проблем. Той бил посъветван: „Отпусни се, като правиш нещо за другите!" (5420-1). Когато попитал как да намери подходящото момиче, за което да се ожени, Кейси му отвърнал: „Постъпвай и живей, както подобава на човек, който заслужава този идеал, и той ще дойде".

Един тридесетгодишен пилот научил от своето тълкование, че в повечето случаи е самотен, защото не смее да отдава любовта си. Той бил посъветван да внимава много как се отнася с околните, когато се чувства сам или е разстроен. Кейси му напомнил, че каквото отдава в емоционално отношение, това и ще получи: „Ако искаш да имаш приятели, бъди дружелюбен. Ако искаш да имаш любов, обичай другите. Ако искаш да имаш надежда, проявявай я към ближния. Макар че може да има периоди, когато сякаш няма надежда, когато се чувстваш потиснат, не съди околните за това. Защото както прощаваш, така ще бъдеш простен; като се надяваш, работиш и проявяваш една или друга черта от характера си, ще бъдеш възнаграден - ако го правиш в духа на истината" (3184-1).

Тридесет и четири годишна жена, която постоянно се изолирала емоционално от света около себе си, се чувствала самотна в самата си същност и колкото повече хора имало наоколо, толкова по-самотна била. В тълкованието се казвало, че страхът да открие чувствата си идва от минал живот. Тогава останала с разбито сърце и се заклела „никога повече в материалния живот да не обича онези, които могат да я разочароват или да й причинят сърдечни терзания" (1747-3). Кейси я посъветвал да показва повече обич към другите и да започне да си създава приятелства. По този начин не само щяла да задоволи своята нужда от любов, но и да помага на онези, които изпитват същата потребност.

Човек със семейни проблеми попитал доколко детството е създало у него способност за „нормален, щастлив брак" и получил следния отговор: „Толкова, колкото същността позволява. Защото, когато си бил дете, ти си мислил като дете, но сега, след като си станал мъж, добре ще е да оставиш детинщините и да не обвиняваш другите за тях. Защото всяка душа е същност  - тяло, ум, душа. Тя ще използва волята си, за да приложи плодовете на духа върху околните условия и да се настрои на едни вълни с безкрайното. Ако се опита да злоупотребява с тях, ще си плати. Както е и при теб. Докато расте дървото, можеш да го насочваш и да му придаваш желаната форма. Така може да стане и с отделната същност, докато се обучава и израства. Тя има същите онези черти, но и своя индивидуалност..." (4083-1).

Когато тридесет и осем годишен мъж попитал кога е препоръчително да се ожени, Кейси отвърнал: „Препоръчително е по всяко време, стига да намериш подходящия партньор!". А отговорът на въпроса: „Срещнал ли съм вече подходящото момиче, за което впоследствие ще се оженя?", бил: „Това зависи от теб. Вече си срещал някои, за които би могъл да се ожениш, но искаш ли?".

Тълкованията често препоръчвали на хората, които търсят партньор, добре да помислят какво точно искат. Ако ставало дума за някой, който да задоволи емоционалните или физическите им потребности, нямало да бъдат щастливи в брака. Най-подходящият партньор за семейство бил този, на когото да бъдат полезни и който също да им помогне. Според Кейси истинската любов не е просто емоция, а акт на отказване от себе си в служба на друг човек. Истинската любов е събиране на допълващи се части, които не са идентични. Това би позволило на двамата да изживеят един „по-полезен, по-пълноценен, по-... балансиран живот..." (364-7].

Откъс от книгата “ЕДГАР КЕЙСИ: За сродните души” от КЕВИН ДЖ. ТОДЕШИ