Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Създаване на връзки между сродните души
През първата половина на XX век хора от всякакви прослойки и религии идвали при Едгар Кейси, за да получат съвет как да подобрят отношенията си със своите съпруги, приятели, семейства, колеги и дори врагове. Независимо за какъв тип връзка е ставало дума или каква е била продължителността на трудностите в отношенията (и дори от други прераждания), Кейси е посочвал едни и същи принципи за тяхното решаване. Според него създаването на душевно родство с всеки човек в живота ни е една от целите да бъдем на Земята. Когато отношенията са крайно влошени, човек обикновено се пита: „Защо изобщо да си правя труда" и „Защо е толкова важно да се помирим с абсолютно всеки".

С годините, търсейки отговори на същите тези въпроси, хората са открили много от причините, съдържащи се в тълкованията на Едгар Кейси:
•   В крайна сметка всички връзки носят потенциал да бъдат значими и полезни, що се отнася до развитието на душата и личната трансформация.
•   Чрез общуването с другите научаваме най-много за себе си.
•   Взаимоотношенията ни се повтарят, докато не решим проблема, поради който се влошават.
•   Като души, които търсят цялостност, нашата цел е да постигнем душевно родство с всеки човек, когото срещнем в живота си.

Да се замислим за момент за онзи човек, когото обичаме най-много, и да се запитаме какво е естеството на връзката ни с него. Като осмислим начина, по който го обичаме и го приемаме без всякакви условия, можем да си зададем въпроса какво всъщност усещаме. Вероятно става дума за пълна преданост, която ни кара да му желаем само най-доброто и да правим всичко възможно в тази насока. Следващата стъпка е да се запитаме кой вид любов поставя нуждите на другите над нашите. Ако успеем да добием представа за естеството и динамиката на този тип връзка, значи сме разбрали какво точно ще изпитваме един ден към всяка душа на Земята. Според тълкованията на Едгар Кейси развитието на всяка душа ще приключи едва когато тя се научи да обича по този начин.

Но не бива мащабите на тази задача да ни съкрушават - според тълкованията има два фактора, които определят неизбежния ни успех. Първият е, че ние винаги привличаме точно онова, от което се нуждаем в момента, а вторият - че всяка душа носи в себе си елемент на съвършенство, който само чака да бъде пробуден от човешката воля. В крайна сметка, дали ще събудим своето съвършенство и дали ще си извлечем поука от всяка една ситуация, зависи само от нас и от това дали ще предпочетем да прилагаме най-доброто, на което сме способни.

Кейси често е скастрял хората, които са го питали какво трябва да правят в живота си: „Това е повтаряно безброй пъти - прилагай това, което знаеш днес, утре ще ти се даде възможност за следващата стъпка. Защото то е стъпало след стъпало, поука след поука, малко тук и малко там!" (826-11). Негативизмът поражда трудни за преодоляване поведенчески модели, тъй като те се самозахранват. Често хората с най-ниска самооценка имат властен родител, началник-тиранин, критикуваща съпруга или неуправляемо дете. Кейси често е казвал на такъв човек, че постоянно привлича хора със същото ниво на самооценка, тъй като „подобията се привличат". Поуката тук е не да се отървем от подобни връзки, а постепенно да си изградим самоуважение, добра самооценка и обич към себе си.

Динамиката „подобията се привличат" означава не само че всичко, което изразим в мислите и делата си, ни се връща, но също и че можем да видим собствените си слабости и достойнства у другите. Или най-просто казано, хората, на които откликваме емоционално, буквално изпълняват ролята на огледало. Според Кейси най-много ни вбесява човек, у когото виждаме тези свои недостатъци, с които сме пропуснали или изобщо отказваме да се занимаваме. И обратното - хората, от които истински се възхищаваме, притежават онова наше качество, което бихме могли да използваме. Може би ви е трудно да възприемете тази идея, но не забравяйте, че и най-големият ви враг си има най-добър приятел, а, от своя страна, вашият най-добър приятел също има врагове. Защо? Отговорът е свързан с личните ни възприятия и със склонността ни да виждаме у другите качествата, които сами притежаваме.

Според тълкованията, когато откликнем емоционално (положително или отрицателно) на някого, можем да бъдем сигурни, че от него ще научим нещо повече за себе си. Ако искаме да разберем върху какво трябва да поработим в духовен аспект, трябва само да огледаме хората, които ни подлудяват. Ако пък искаме да разберем кое свое качество можем да развием, вглеждаме се в онези, от които истински се възхищаваме. Проумявайки тази динамика, ще придобием съвсем ново отношение към пялото човечество. Кейси е вярвал, че когато осъзнаем истинската си индивидуалност, ще разберем, че сме дълбоко свързани един с друг, че Бог е нашият родител, а всички ние сме деца от едно и също семейство.

Според него втората важна стъпка в установяването на душевно родство е съзнателно да си изберем идеал. Най-простичко казано, идеалът е духовна подбуда или цел, която се превръща в основа на всичките ни постъпки. След като установим кой е най-добрият стремеж за нас, можем да го превърнем в база за поведенчески модели, различни от старите. Хората често откриват, че им е трудно да променят една продължителна проблемна връзка. Причината за това е, че лошото отношение и държане са се вкоренили дълбоко в тях и когато се сетят за същия този човек, веднага усещат обичайния яд или раздразнение - дори когато той не е наблизо.

Кейси смята, че вместо постоянно да реагираме на предишни преживявания, можем след установяването на идеал да работим върху дадена връзка, като с това насочим развитието й в положителна посока. Например избрали сме великодушието за идеал. Тогава, вместо да действаме според старите си поведенчески модели, ще си зададем въпроса: „Как би реагирал истински великодушният човек в такава ситуация?", „Как се държи великодушният човек?" или „Как щях да се държа, ако бях великодушен?". След като изградим в ума си образа на великодушния (или на любящия, или на разбиращия) човек, оттам нататък остава само да постъпваме подобаващо. Когато човекът си набележи идеал и установи нови модели на поведение, те заемат мястото на предишните и постепенно започват да се задействат автоматично.
Третата стъпка в създаването на душевно родство е процесът на прилагане. Постигането му е съвсем просто: „Защото това не е някакво велико дело, не в някаква всеобхватна форма. Просто бъди добър, бъди внимателен, бъди кротък, бъди дълготърпелив, показвай братска обич..." (793-2). Тълкованията сочат, че при мнозина между знание и прилагане съществува голяма разлика. Кейси е вярвал, че когато нещо не се прилага, то не може да бъде истински осъзнато и следователно не подпомага промяната на същността. С други думи, едно е знанието като най-обикновена информация, а друго е то да се прилага, защото това води до личностна трансформация.

Последната стъпка в преобразяването на отношенията ни с другите е просто да поддържаме нагласа на откритост и лично очакване. Кейси е насърчавал хората да очакват промяната, за да могат да я осъществят. Тълкованията винаги твърдят, че всички връзки могат да се преобразят, тъй като единственият, когото човек може да промени, е самият себе си. А когато той се промени, по закона за привличане на подобията ще промени и начина, по който хората му отговарят. С други думи - най-ефикасният начин да подобрим отношенията си с другите е да станем цялостни вътре в себе си. Аспекти от горните стъпки за създаване на родство между душите могат да се открият в много случаи от архивите на Кейси.

През 1941 г. двама младоженци дошли при него за съвет как да живеят и израстват заедно. Той им казал, че са били заедно и в минали прераждания, така че са способни да се допълват съвършено. Не бивало обаче да забравят, че във връзката им неизбежно ще има разногласия, и ги посъветвал: „Гледайте да не се сърдите един на друг по едно и също време". За да работят заедно, трябвало да си намерят общи идеали и цели: „Подходът, начинът на мислене може да не са едни и същи, но целта, желанието, надеждите, благополучието на двамата трябва да бъдат каквито подобава за такъв съюз — единият да гледа за другия" (341—48). Накрая ги насърчил да си бъдат „помощници" и винаги да поставят благополучието на другия над своето.

Тридесет и една годишна жена, която имала многобройни проблеми в отношенията си с роднини и приятели, била посъветвана да не забравя, че ако иска нещо от другите, трябва първо сама да им го даде. Освен това Кейси й обяснил, че недостатъците, които вижда в околните, са отражение на нейните собствени и само тя може да внесе положителни промени в отношенията си с всички. Колкото до поддържането на подходяща нагласа и очакване, в тълкованието се казвало: „Недей все да си казваш: „Знам какво ще кажат и ще направят, но ще гледам да се справя възможно най-добре". Забрави това! Знай, че с какъвто дух правиш нещата, в такъв дух реагират околните!" (1688-9).

Фактът, че създаването на родство между душите е основна цел на земното ни пребиваване, е обяснен най-добре в тълкованието, направено през 1938 г. на един шестдесет и седем годишен мъж. Той бил уверен, че е на прав път и получил следния съвет: „Не сещай умора в правенето на добрини" (1598-1). Кейси му напомнил, че в човешките взаимоотношения има само един идеал и той е: „Обичай ближния като себе си". Човекът попитал как да служи най-добре на хората и бил насърчен да дава светлина на онези, които седят на тъмно, да носи надежда на обезсърчените, да помага на заблудените. Ако правел тези неща както трябва - без да налага вижданията си на другите, но да им помага да открият значимото за себе си - с негова помощ те щели да намерят себе си и да осъзнаят връзката си с Твореца.

В потвърждение на факта, че родството между душите се изгражда в течение на много прераждания, в тълкованието на двадесет и осем годишен адвокат, който мислел да се ожени, се казвало, че щастието не е нещо, което просто съществува, а е преживяване, което може да се създаде. Кейси обяснил на двойката, че ако решат да се оженят, трябва да живеят така, че винаги да могат да разчитат един на друг. Посъветвал ги да се държат така, че никога да не се разочароват взаимно. Ако живеели по този начин и поддържали подходяща нагласа и насоченост в духовното, те непременно щели да постигнат щастие, спокойствие и удовлетворение в брака си (939-1).

Мъж отишъл при Едгар Кейси за тълкование, защото семейните му отношения не били особено добри. Оплаквал се, че със съпругата му нямат почти нищо общо. Искал да разбере как между тях да се създаде дух на сътрудничество, обич и добра воля дори само заради децата. Кейси му задал въпроса: „Някога минавало ли ти е през ум какъв мъж би искал да имаш, ако беше на мястото на жена си". Насърчил го да постъпва както би го правил в подобна ситуация и разногласията им щели да отшумят (3411-1).

Тридесет и шест годишна жена потърсила съвет по брачни проблеми. Тя научила, че вместо да прави опити да промени съпруга си според своята воля и критерии, трябва да постъпва с него така, както би искала той да постъпва с нея. Ако искала да му внуши духовните си истини, не трябвало постоянно да му натяква за тях, а да му ги демонстрира с личен пример. Когато жената попитала как да се справят с предизвикателствата във връзката си, например финансовите, била посъветвана да намери начин да обсъдят проблема „не в яд и гняв", а така, че да го разрешат заедно (585-1).

През годините, в които се е занимавал с тълкования, Кейси е съветвал хората, че не е толкова важно какви са в социално отношение, а как са използвали възможността да бъдат с другите в живота им. Той вярвал, че в търсенето на завършеност душата неизбежно ще изгради родство с всяко човешко същество, с което влиза в контакт. Предизвикателството е, че някои от тези връзки ни тласкат към личностна промяна и трансформация посредством трудния процес на индивидуално приложение. Въпреки това Кейси е уверявал хората, че в каквито и отношения да се намират с даден човек, те винаги могат да бъдат по-добри. Очевидно всеки от нас е извикан на този свят, за да промени своето ъгълче и да преобрази поне една връзка в даденото прераждане: „И ако душевната същност не направи света по-добър, ако не направи своето ъгълче, своето местенце в него по-добро, малко по-изпълнено с надежди и братска любов, с доброта и дъл-готърпение, с думите и делата на същността, животът й е бил провал; особено що се отнася до израстването. И целия свят да си спечелил, колко нищожен ще се чувстваш, ако не си изпълнил целта, за която си дошъл в него!" (3420-1).

Откъс от книгата “ЕДГАР КЕЙСИ: За сродните души” от КЕВИН ДЖ. ТОДЕШИ