Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
За какво служат сънищата?
Ние спим през около една трета от съществуването си и една четвърт от това време е населено със съновидения. Сънят е личното ни приключение. Нищо не-е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да контролираме този процес - сънят не е наше дело. Нямаме заслуга за него и не носим никаква отговорност нито когато е прекрасен, нито когато е ужасяващ. Сънят ни увлича но своите пътища, които следваме, без да се противим.

И все пак не е ли той плод на наша тайна инициатива, не сме ли най-откровени, когато сънуваме? Истината за нас ни се явява в сенките на нощта. А със зората възкръсват представленията, постановките, привидното, социалната игра, неискреното поведение. Тогава загърбваме простотата на битието. Затова е толкова важно да не скъсваме със сънищата и да се опитаме да открием какво означават.

Вярно ли е, че сънищата лъжат? Никой в наше време не споделя това мнение. Някои от тях сякаш нищо не означават, но повечето - точно обратното, трябва да бъдат приемани на сериозно поне защото ги приемаме тъкмо така, докато спим! А и защото не е зле да си кажем, че всичко, което вършим, има значение и че всичко, сторено от нас, отговаря на някаква потребност. Иначе не бихме го сторили. Няма сън, който да не означава нещо. Сънищата изразяват (или издават) погребаните ни желания, скритите ни трудности; те обобщават преживяното и предизвестяват бъдещето на базата на сегашното ни поведение.

Сънят често има огромно значение, защото ни показва какви сме наистина и какви можем да бъдем, ако опознаем неизползваните си измерения. Сънищата винаги са очаровали хората. Затова открай време всеки от нас търси евентуалния смисъл на тяхната странна вселена.Какво означават тези често пъти ярки образи, запълващи съзнанието като нагорещен восък? И какво може да изразяват съновидения, усещани като „предупреждения" или „пророчества"? Как функционират тайнствените зони на личността, които нощем ни изпращат послания, а зазори ли се, отново потъват в сянката си? Сънят силно поразява човека и той съвсем естествено иска да узнае смисъла му... С какво е толкова важно посланието му, та така неотстъпно ни преследва?

Сънищата са абсолютно необходими за душевното и психологичното равновесие. Те са не по-малко важни от храненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни задържа върху опънатото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с всичките им драматични последици. Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди всичко друго „отдушник" на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията.
И главно - изтиква на повърхността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър - нашето несъзнавано.

Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях. Равносметка на афективния живот.

Има сънища, които ни разкриват колко сме недоволни - понякога несъзнателно – от живота си. В други прозира нашата враждебност, дори омразата ни към себе си. Но сънят изпълнява функцията и на компенсаторен механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжаленията, на безсилието. Можем все пак да си припомним голяма част от сънищата си, ако ги запишем веднага щом отворим очи (или ако ги разкажем пред магнетофон). Според Фройд забравянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от живота, разкрити му от съня. По принцип всеки е способен да разтълкува доста правилно сънищата си.

Символът е свързан с усещането. Символът е заредена с емоция представа; без емоцията той се превръща в знак или алегория. Съществува един важен закон: за хората и нещата съдим по усещането, което са оставили у нас. Обективната реалност, каквато и да е тя, ни е непозната. Така всичко става символично - дума, образ, цвят, предмет, музика, жест. Защото истинският символ винаги предполага нещо повече от непосредствено възприетия смисъл. През целия си живот ние използваме, без да си даваме сметка, безброй символи. Нещо повече: у нас живее вселена от символи; те ни карат да действаме и да реагираме; те управляват чувствата и емоциите ни. И ако е толкова трудно да се дефинира символът, то е, защото той е свързан с усещането, а не с разума.

„Символът пробужда интуицията; езикът може само да го обясни. Символът задвижва едновременно всички струни на човешкия дух; езикът предава само една идея наведнъж. Символът е пуснал корените си в най-тайните дълбини на човешката душа; езикът докосва като полъх само повърхността на интелекта. Единият е обърнат навътре; другият - навън. Единствено символът е способен да слее най-разнообразни неща и да създаде впечатление за еднородно цяло. Йохан Бахофен

„Символите често имат разнообразни и многобройни значения, така че, както при китайското писмо, те трябва да се тълкуват за всеки отделен случай само във взаимната им връзка. Към тази тяхна многозначност се прибавя свойството на съня да дава повод за противоречиво тълкуване, да представя мисловни структури и пориви на желанието, различни по съдържание и често твърде отдалечени едни от други по природа." Зигмунд фройд

За да тълкуваме сънищата си сами, е необходимо да знаем какви сме и какво търсим.
Ако даден индивид е подчинил личността си на поведение, което му дава илюзията за сила, интелигентност и себепознание, той рискува да премине покрай някой значим сън, без да го забележи. Защо? Защото отказва (поради неосъзнат страх) да постави под въпрос и най-дребното нещо, което го засяга лично. Защото се плъзга по повърхността на нещата. Да тълкуваш сам сънищата си е начинание трудно, отблъскващо... и истински вълнуващо. Тълкуването на сънищата зависи от собствените ни възможности.

При какви условия можем да разтълкуваме докрай един сън? На първо място, от само себе си се разбира, че са ни необходими теоретични познания за символите. Но това е сравнително лесно условие в сравнение със следващото. Трябва да си повтаряме, че всеки сън е сблъсък със собствената ни личност, който може да разкрие многобройни положителни или отрицателни нейни аспекти. Разбираемо е, че сън със силно отрицателен заряд подтиква сънуващия да го заключи в подземието на забравата. Само че почти винаги „отрицателният" сън подготвя благоприятно и носещо енергия осъзнаване. Ако човек „блокира" заради привидно отрицателния сън, той просто рискува да пренебрегне една изцяло неоползотворена част от личността си.

Ако решите сами да тълкувате сънищата си, кажете си, че всеки сън принадлежи към един от трите основни типа:
а)  сънища, които сочат: ето какво става у нас в - момента;
б)  сънища, които заявяват: ето какви сме наистина, дълбоко в себе си;
в) сънища, които предупреждават: ето какво ще се случи, като се имат предвид обстоятелствата.

Сънищата съдържат образи с многобройни значения. Някои от тях разбиват бариерите, които ни пречат да осъзнаем проблемите си през дневния живот. Сънят е теренът, на който „се борят" „най-долните" и „най-благородните" тенденции у човешкото същество. Той осигурява поле за плодотворни изследвания на всеки, който желае да бъде онова, което е дълбоко в себе си - свободен човек, способен да обича и да бъде обичан, да дава и да получава, като възможно най-малко се страхува.

Откъс от книгата “ТЪЛКУВАНЕ НА СЪНИЩАТА” от Пиер Дако