Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Истинската Любов
Истинската любов за много хора е мит, илюзия, химера, фантазия. Да истинската любов наистина е фантазия, един блян, една реализирана мечта между двама души. В днешния свят обаче няма любов, няма много влюбени. Има страшно много двойки, уж влюбени, но тяхното не е любов. Твърде много хора възприемат любовта като обвързване, като нужда като необходимост, даже и като мода., те просто страдат от отчаяна нужда от жизнена енергия, от Живот от Битие и се опитват да си я набавят по всеки възможен начин…

За тях партньора в една връзка е идеалният донор, той е длъжен да ги “обича” да ги затрупва с цялото си внимание, грижи и време, постоянно да е на тяхно разположение и да не им дава абсолютно никакъв повод за ревност. Това си е тирания, а когато се упражнява и от двете страни нещата стават направо невъзможни. Сцени, патологична ревност, изблици на агресия, скандали и какво ли още не са неразделна част от живота на тези “влюбени”, нещо повече за тях това е ежедневие. Те се обсебват един друг, задушават се, оковават се и рано или късно се разделят, за тях връзката е клетка за двама, но Любовта никога не може да бъде клетка или затвор…    

Когато човек обича истински той става част от Вселената, самата Вселена, в пълния смисъл на думата. Сърцето му започва да бие с нейния пулс, мислите му (ако има такива по изключение) започват да текат в нейния ритъм. За пръв път той осъзнава реално света, в който живее, съзира хармонията и красотата, съзира цъфналата роза, чува птичата песен, любува се на изгрева и залеза. За него времето е спряло и всеки миг е вечност, една блажена вечност. Влюбеният човек е невероятно чист и красив, той грее, той сияе. Буквално свети и осветява всичко около себе си, той е лек и свободен, освободен. Стъпките му са леки, походката му е грациозна. Той се любува на целия свят и целия свят се любува на него.

Любовта струи през него и се разпръсква навсякъде където ходи, върху всичко, до което се докосне. Влюбеният изпитва нужда да обича, не да бъде обичан, той не обсебва партньора си, не го оковава, а просто го обича. Не изпитва нужда да го променя, защото е безсмислено, обича го такъв какъвто е. Няма обвързване или ограничаване, а освобождаване, разчупване на ограниченията, на границите. Влюбените имат крила и летят, за тях гравитацията не важи, те се носят в небесата с птиците и танцуват с облаците, облаците танцуват с тях. Те пеят слушайки красивата песен на Вселената и самата Tя им приглася.

Истинската любов не е мит, тя не е нито първата, нито петата, нито десетата, нито последната. Тя винаги е една, винаги е нова и винаги неповторима, във всеки един миг... Човек може да се докосне до нея и да я изпита няколко пъти през живота си, дори с повече от един партньор. В различно време от живота си може да обичате различни хора, при това да ги обичате истински. Човек обаче трябва да е щастлив ако се докосне до Любовта дори веднъж в живота си, дори само за един миг. Защото, когато човек обича мигът се превръща във вечност, дори само този един единствен миг е достатъчен, за да осмисли цял един човешки живот...

Истинската любов не е мит, не е приказка за един измислен принц или принцеса, да принца и принцесата са измислица, но Любовта е реалност. Човек просто обича и толкова, няма условия, няма бариери, няма ограничения. Дори няма причина или следствие. Любовта просто я има, тя неуловима, непредсказуема, непринудена, спонтанна, безкрайно красива и освобождаваща. Любовта ти се случва, ти не можеш да я предизвикаш, просто се радваш, когато се появи и пееш песента на Вселената и всяко живо същество ти приглася....                                                           

Лицето на Любовта

Човек се страхува от любовта заради раздялата, заради това, че може да липсва взаимност, заради това, че тя може би няма да продължи достатъчно дълго... Но това се оправдания илюзии. Истината е в това че човек се страхува да излезе извън границите на собствената си личност. Страх го е от болката да... но това не е истинската причина за страха му. Всеки човек е бил нараняван физически и психически и винаги го е превъзмогвал. Случвало му се е много пъти, случвало се е на много хора, на всеки от нас ! И винаги Животът е показвал едно! Човек е по-силен от болката и без значение колко голяма е тя, той може да я превъзмогне!

Всъщност човек се страхува, не от болката, а от Неизвестността. С болката се е срещал хиляди пъти и винаги я е побеждавал, но Неизвестността е нещо друго . С нея човек не се е срещал никога, доближавал я е, но тя винаги му се е изплъзвала. Неизвестността крие всичко в себе си, всички тайни на Живота. В океана на Неизвестността човек не може да оцелее. Ако се хвърли в него повече няма да излезе. Да от океана ще излезе човек, ще носи същото име и същите дрехи, но няма да е вече същият...

Човекът, който е бил го няма вече, той се е удавил в океана и на негово място от същия този океан на истинския живот се е родил нов човек. Причината, поради която човешкото същество се страхува от Любовта  е, че тя е мост към Неизвестността и ако той има смелостта да тръгне по този мост и да достигне отвъдния му край, ще е узнал още една от тайните на истинския пълноценен живот. Живот, в който мечтите не са блянове, а месеци, дни, години, не са нереални напротив те са ежедневието, защото биват изживявани...

Неизвестността означава смърт, Смъртта означава неизвестност. А от тях единствено се страхува човекът. Той се страхува от смъртта, защото знае, че не може да знае какво има от другата й страна, за него тя е неизвестност. Но от друга страна той се страхува от неизвестността, защото тя означава смърт. В нея той може да навлезе, но не и да излезе ...

Но смъртта винаги означава и ново раждане, промяна, обновление. Човек умира и се ражда в Неизвестността, когато изживява Любовта. След нея той вече не е същият и никога няма да бъде. И все пак Любовта е прекрасна, най-прекрасното нещо на този и онзи свят... Чрез нея човек умира и отново се ражда пречистен и обновен, притежаващ нова енергия и желание за живот. Нима тогата тази смърт е толкова плашеща? Моят отговор е НЕ! Нека любовта ме понесе на своите криле, нека ме захвърли в Неизвестността – бездната, в която ще намеря смъртта си... Но в тази бездна ще се роди човек, нов човек преизпълнен с жажда за живот!

Той ще носи спомена за човека умрял в бездната, ще носи най-доброто, което е притежавал мъртвия. Но недостатъците му ще са погребани, защото те, за разлика от човека, не притежават способността да се раждат отново, могат единствено да умрат! Любовта е пътят към тази бездна, но тя е и изходът. Защото тя продължава дори отвъд Смъртта. Болката умира заедно със стария човек, но Любовта остава, тя продължава да живее заедно с новия човек, чрез него... Любовта е Смърт, но и Раждане, възкресение за нов живот, пречистване и обновление, пълноценен Живот!    

Откъс от книгата “ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА” от Некрос