Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Зрелостта на човека
Тя означава същото както и невинността, само с една разлика: тя е възстановена невинност, възвърната невинност. Всяко дете се ражда невинно, но всяко общество го покварява. Всяко общество, чак досега, е оказвало покваряващо влияние върху децата. Всички култури са в някаква зависимост от експлоатираната невинност на детето, от експлоатирането на самото дете, от превръщането му в роб, от формирането му за техните собствени цели, стремежи - политически, социални, идеологически. Цялото им усилие е било насочено към това как да привлекат детето като роб на някаква цел. Тези цели се решават от запазените интереси. Свещениците и политиците участват в една дълбока конспирация, те работят заедно.

В момента, в който детето започне да става част от вашето общество, то започва да губи нещо изключително ценно - то започва да губи контакта с Бог. То все повече и повече се ограничава в главата си и забравя изцяло за сърцето - а сърцето е мостът, който води до неговото същество. Без сърцето не можеш да достигнеш до своето същество, невъзможно е. Няма директен път от главата до съществото, трябва да минеш през сърцето - а всички общества действат разрушително на сърцето. Те са против любовта, те са против чувствата - те осъждат чувствата като сантименталност. Те в продължение на векове са осъждали влюбените по простата причина, че любовта не е от главата, а от сърцето. Човек, който е способен да обича, рано или късно ще открие своето същество - а веднъж щом това се случи на някого, той е вече свободен от всички структури, от всички шаблони. Той е свободен от всички обвързаности, той е самата свобода.

Всяко дете е родено невинно, но обществото го прави изучено. Затова съществуват училища, колежи, университети -функцията им е да те унищожат, да те покварят. Зрелост означава отново да се сдобиеш със своята загубена невинност, да възвърнеш своя рай, да станеш отново дете. Разбира се, има известна разлика - обикновеното дете непременно ще бъде покварено, но когато възвърнеш своето детство, не можеш да се поквариш. Никой не може да те поквари, станал си достатъчно интелигентен - вече знаеш какво ти е сторило обществото и си достатъчно буден и осъзнат, и няма да позволиш това да ти се случи отново.

Зрелостта е прераждане, духовно раждане. Ти се раждаш отново, отново ставаш дете. Започваш да гледаш съществуванието със свежи очи. Подхождаш към живота с любов в сърцето си. Проникваш в своята най-вътрешна сърцевина с тишина и невинност. Вече не си само в главата. Използваш главата, но тя сега е твой слуга. Първо ставаш сърце, а след това отиваш дори отвъд сърцето...

Зрелост означава да отидеш отвъд мислите и чувствата и да се превърнеш в едно чисто съществуване. Зрелостта е върховното разцъфтяване на медитацията. Всяко дете трябва да загуби своята невинност и да си я възвърне. Загубването е само половината от процеса - мнозина са я загубили, но много малко са си я възвърнали. В момента, в който осъзнаеш, че да си част от което и да е общество, която и да е религия, която и да е култура означава да си останеш нещастен, да си останеш затворник - в този ден започваш да изоставяш веригите си. Зрелостта идва, ти отново придобиваш своята невинност.

Зрелост и остаряване
Има голяма разлика между зрелост и остаряване, огромна разлика, и хората винаги се объркват. Хората си мислят, че да остарееш означава да съзрееш - но остаряването принадлежи на тялото. Всеки остарява, всеки ще остарее, но няма непременно да съзрее. Зрелостта е едно вътрешно израстване.

Остаряването не е нещо, което ти правиш, то е нещо, което се случва физически. Всяко дете, което е родено, след като мине известно време, остарява. Зрелостта е нещо, което ти внасяш в живота си - тя произтича от осъзнаването. Когато човек остарява с пълно осъзнаване, той постига зрелост. Остаряване плюс осъзнаване, преживяване плюс осъзнаване, е равно на зрелост.

Можеш да преживееш едно нещо по два начина. Можеш просто да го преживееш все едно под хипноза, в състояние на неосъзнатост, без да обръщаш внимание на това, което се случва - нещото се е случило, но теб те е нямало там. То не се е случило в твое присъствие, а 6 твое отсъствие. Просто си минал покрай него, то не е предизвикало изобщо никакъв отзвук в теб. Не е оставило никакъв отпечатък върху теб, не си научил изобщо нищо от него. То може да е станало част от паметта ти, защото в някакъв смисъл си присъствал, но не се е превърнало в твоя мъдрост. Ти ни най-малко не си израснал чрез него. По такъв начин остаряваш. Но ако внесеш качеството на осъзнаването в някое преживяване, това преживяване се превръща в зрелост.

Има два начина да се живее: при единия живееш в дълбок сън - тогава остаряваш, с всеки момент все повече, с всеки момент умираш по малко, и това е всичко. Целият ти живот се състои от една дълга, бавна смърт. Но ако внесеш осъзнаване в своите преживявания - каквото и да правиш, каквото и да ти се случи, да си буден, да наблюдаваш, да осъзнаваш, да вкусваш с наслада преживяването от всички ъгли, да се опиташ да разбереш смисъла му, да се опиташ да проникнеш в самата му дълбочина, каквото и да ти се случи, да се опиташ да го живееш интензивно и тотално - тогава то не е просто някакъв повърхностен феномен. Дълбоко вътре в теб нещо се променя с него. Ти ставаш по-буден. Ако то е грешка, това преживяване, никога вече няма да я правиш.
Зрелият човек никога не прави една и съща грешка отново. Но ако човек е просто стар, той непрестанно върши една и съща грешка все отново и отново. Той живее в един кръг и никога нищо не научава. Днес се ядосваш, вчера си бил ядосан, както и завчера, и утре пак ще се ядосаш, както и вдругиден. Ядосваш се все отново и отново, разкайваш се все отново и отново, и все отново и отново взимаш дълбокото решение вече да не правиш така. Но това решение нищо не променя - всеки път когато се разстроиш, яростта взима връх, обсебва те и се извършва пак същата грешка. Ти остаряваш.

Можеш да живееш живота си сякаш си хипнотизирай -така живеят деветдесет и девет процента от хората - но можеш да го живееш и с интензивност, с осъзнаване. Ако живееш с осъзнаване, ти съзряваш, иначе просто остаряваш. А да остарееш не означава да помъдрееш. Ако си бил глупак на млади години, а сега си остарял, ще си просто един стар глупак, това е всичко. Просто остарявайки, не можеш да помъдрееш. Можеш дори още да оглупееш, защото може да си придобил някакви механични, роботизирани навици.

Животът може да се живее по два начина. Ако живееш безсъзнателно, ти просто умираш; ако живееш съзнателно, ти постигаш все повече и повече живот. Смъртта ще дойде - но тя никога не идва при зрелия човек, а само при този, който остарява и одъртява. Зрелият човек никога не умира, защото той се учи дори и чрез смъртта. Дори и смъртта ще бъде едно преживяване, през което ще се премине интензивно и което ще бъде наблюдавано, ще му се позволи да се случи.

Зрелият човек никога не умира. Всъщност на скалата на зрелостта смъртта се бори със себе си и се самоунищожава, самоубива се. Смъртта умира, но не и зрелият човек. Това е посланието на всички събудени, че ти си безсмъртен. Те са познали това, те са преживели смъртта си. Те са наблюдавали и са открили, че тя може да те обгради, но ти да си останеш незасегнат, далечен. Смъртта се случва близо до теб, но никога не ти се случва на теб.

Зрелостта е осъзнаване. Остаряването е просто прахосване на самия себе си.
НАЙ-ОСНОВНОТО НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНИ, е, че животът е диалектичен. Той съществува чрез дуализъм, той е един ритъм между противоположностите. Не можеш да си щастлив за вечни времена, иначе щастието ще загуби целия си смисъл. Не можеш да си винаги в хармония, иначе ще престанеш да осъзнаваш хармонията. Хармонията все отново и отново трябва да се следва от дисхармония, а щастието да се следва от нещастие. Всяко удоволствие има своя болка и всяка болка има свое удоволствие. Докато човек не разбере този дуализъм на съществуванието, си остава в ненужна мизерия.

Качествата на зрелия човек са много странни. Първо, той не е личност. Той не е вече аз - той има присъствие, но не е личност. Второ, той е повече като дете, прост и невинен. Ето защо казах, че качествата на зрелия човек са много странни, защото зрелостта дава чувството като че ли той е опитен, възрастен, стар - физически може да е стар, но духовно той е едно невинно дете. Зрелостта му не е просто някакъв опит, получен в живота - тогава той не би бил като дете, не би бил присъствие, а щеше да е опитен човек, ерудиран, но не и зрял.

Зрелостта няма нищо общо с жизнените опитност Тя има нещо общо с твоето вътрешно пътешествие, с твоето преживяване на вътрешното. Колкото по-надълбоко навлиза човек в себе си, толкова по-зрял става. Когато е достигнал самия център на своето същество, той е съвършено зрял. Но в този момент личността изчезва, остава само присъствието. Адът изчезва, остава само тишината. Знанието изчезва, остава само невинността.

Зрелостта е другото име на себереализацията: дошъл си до осъществяване на своя потенциал, потенциалът се е актуализирал. Семето е преминало дълго пътешествие и е разцъфтяло. Зрелостта притежава някакъв аромат. Тя придава една огромна красота на индивида. Тя придава интелигентност, възможно най-острата интелигентност. Тя го превръща единствено в любов. Действието му е любов, недействието му е любов; животът му е любов, смъртта му е любов. Той е просто едно цвете на любовта.

Зрелостта е духовен феномен. ЗРЕЛОСТТА НА ДУХА Е ДА ДОКОСНЕШ СВОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ. Веднъж щом се установиш в своето вътрешно небе, ти си открил своя дом и се появява една огромна зрелост в твоите действия, в твоето поведение. Тогава във всичко, което правиш, ще има благодат. Тогава всичко, което правиш, ще бъде само по себе си една поема. Ти ще живееш поезията, походката ти ще се превърне в танцуване, тишината ти ще се превърне в музика.

Под зрелост се разбира това, че си се върнал у дома. Вече не си дете, което трябва да расте - израснал си. Докоснал си висините на своя потенциал. За първи път, по някакъв странен начин, теб те няма - но ти си. Ти не си в своите стари идеи, представи, в своето старо разбиране за себе си - всичко това е изтекло в канала. Сега нещо ново се появява в теб, нещо абсолютно ново и девствено, което трансформира целия ти живот в радост. Превърнал си се в странник за нещастния свят, не създаваш нещастие за себе си или за който и да било друг. Живееш живота си в пълна свобода, без никакво съобразяване с това, което другите ще кажат.

Хората, които винаги се съобразяват с другите и с техните мнения, са незрели. Те зависят от мненията на другите. Те не могат да направят нищо автентично, честно, те не могат да кажат това, което искат да кажат - те казват това, което другите искат да чуят. Вашите политици ви казват нещата, които искате да чуете. Те ви дават обещанията, които вие искате. Те знаят много добре, че не могат да изпълнят обещанията си - нито пък имат някакво намерение да ги изпълняват. Но ако кажат точно, вярно за това каква е ситуацията, и ако ви изяснят, че много от нещата, които искате, са невъзможни, че не могат да се осъществят, ще бъдат свалени от власт.

Човек съзрява в момента, в който започне по-скоро да обича, отколкото да се нуждае. Когато започне да прелива, да споделя, когато започне да дава. Зрелият човек дава. Само зрелият човек може да дава, защото само зрелият човек има. Любовта се случва само когато си зрял. Ставаш способен да обичаш едва когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане - душевна любов или даряваща любов, -тогава даваш без никакви условия.

Един зрял човек има интегритета, необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки, закачени за нея - той просто дава. Когато един зрял човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това - не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности.

Осъзнаването е метод първо да събудиш интелигентността си, след това да събудиш своето същество, след това да ти помогне да съзрееш, да ти даде реализация на безсмъртието и накрая да те направи едно с цялото. СЪЗРЯВАНЕТО Е ЕДИН НЕПРЕКЪСНАТ ПРОЦЕС. В него няма точка, никъде няма дори точка и запетая... той все продължава и продължава. Вселената е безкрайна. Такава е и възможността за твоето съзряване.

Осъзнаването има три стадия.
Първо, осъзнай тялото си - като ходиш, като цепиш дърва или носиш вода от кладенеца. Наблюдавай, бъди буден, осъзнат, съзнателен. Недей да вършиш нещата като някакъв зомби, сомнамбул, който ходи насън. Когато си станал осъзнат за тялото си и неговите действия, навлез по-дълбоко - към своя ум и неговата дейност, мислите, въображението, проекциите. Когато постигнеш дълбока осъзнатост за ума, ще се изненадаш.

Когато осъзнаеш своите телесни процеси, и тук ще се изненадаш. Мога да си движа ръката механично, мога да я движа и с пълно осъзнаване. Когато я движа с пълно осъзнаване, има една грация, красота.

Но когато осъзнаеш говоренето, то започва да се превръща в изкуство. То придобива нюанси на поезия и музика. Ако говориш с осъзнаване, това непременно ще се случи. Тогава всеки жест, всяка дума ще имат своя красота. Ще имат грация.

Когато станеш осъзнат за ума, ще се случи една по-голяма изненада. Колкото по-осъзнат ставаш, толкова по-малко мислите се движат по коловозите. Ако имаш сто процента мисли, няма осъзнаване. Ако имаш един процент осъзнаване, има само деветдесет и девет процента мисли - в точна пропорция. Когато имаш деветдесет и девет процента осъзнаване, има само един процент мисли, защото това е една и съща енергия.

Колкото по-осъзнат ставаш, толкова по-малко енергия става достъпна за мислите - те отмират. Когато си сто процента осъзнат, умът става абсолютно тих. Това е моментът да навлезеш още по-дълбоко.

Третият стадий: да станеш осъзнат за чувствата, за настроенията, за емоциите. С други думи, първо тялото -неговата активност; второ умът - неговата активност; трето - сърцето и неговите функции.

Когато отидеш към сърцето и внесеш своето осъзнаване там, отново изненада. Всичко, що е добро, израства, а всичко, което е лошо, започва да изчезва. Любовта израства, омразата изчезва. Състраданието израства, гневът изчезва. Споделянето израства, алчността изчезва.

Когато осъзнаването ти за сърцето стане пълно - последната, и най-голямата изненада: няма нужда да правиш никаква стъпка. Един квантов скок произтича от само себе си. От сърцето ти изведнъж се озоваваш в своето същество, в самия център. Там ти си осъзнат само за осъзнаването, съзнателен си само за съзнанието. Няма нищо друго, което да озъзнаваш или за което да си съзнателен. И това е върховната чистота. Това е, което аз наричам просветление.

И то е твое рождено право! Ако го пропуснеш, само ти ще си отговорен. Не можеш да стовариш отговорността върху никого другиго. А това е толкова просто и естествено, че просто трябва да започнеш. Само първата стъпка е трудна. Цялото пътешествие е просто. Има една поговорка, че първата стъпка е почти цялото пътешествие.

Откъс от книгата За зрелостта от Ошо