Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Закон за чистата потенциалност
Първоизточникът на цялата Вселена е чистото съзнание, чистата потенциалност, търсеща израз от непроявеното към проявеното. Когато осъзнаем, че истинската ни същност е част от чистата потенциалност, ние се сливаме със силата, която създава всичко във Вселената.

Нашата духовна същност е чистото съзнание - полето на всички възможности и на безкрайната съзидателност. То е безкрайно и неограничено - то е чиста радост, знание, безкрайно спокойствие, съвършено равновесие, непобедимост, простата и блаженство. Това е нашата основна природа.

Законът за чистата потенциалност може да се нарече и Закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на Всепроникващия Дух, част от който е всеки от нас. Достъпът до полето на чистата потенциалност, част от която е всеки от нас, е заложен у нас по рождение.

Контактът може да бъде осъществен по наше желание чрез всекидневно упражняване на МЪЛЧАНИЕ, МЕДИТАЦИЯ и ВЪЗДЪРЖАНЕ ОТ ПРЕЦЕНКИ, а общуването с природата ни дарява безкрайна съзидателност, свобода и блаженство. Да упражняваме мълчание, означава да отделяме известно време от деня си просто за да съществуваме. Може да помълчим, за да осмислим, че съществуваме - час, минута или седмица.Ние сме свикнали да говорим. Сега трябва да се научим да слушаме. Защото Вселената има какво да ни каже, но ние не сме се научили да я чуваме.

Първите опити да помълчим, за да осмислим кои сме всъщност и какво има да каже на всеки от нас Вселената, може да срещнат огромна съпротива от страна на старите ни навици. Може да ни връхлети чувство за безпокойство и тревога. Но ако проявим упоритост, постепенно покоят, който ще ни дари мълчанието, става абсолютен.

Друг начин да се задейства Законът за единството, или чистата потенциалност, е, като всеки ден се практикува медитация. Друг начин да се свържем с полето на чистата потенциалност, е като се въздържаме от преценки, като престанем да съдим себе си и околните.

Има една кратичка молитва: "Днес аз няма да съдя нищо, което става", чрез която можем да си осигурим мисловен покой, така необходим, за да се свържем със собствената си същност. Друг необходим компонент е общуването с интелекта на природата, което ни дава възможност да усетим хармоничното взаимодействие и въздействие на всички елементи и жизнени сили и което ни изпълва с чувство за единение с Живота като цяло.

Това е начинът да осъществим връзка с истинската си същност.Тази наша истинска същност е отвъд Егото.Тя е безстрашна, неуязвима за критика, не се бои от никакви предизвикателства. Тази наша същност не стои по-долу от нищо и никого, но и не превъзхожда нищо и никого. Тя е. Австрийският мислител и писател Франц Кафка казва: "Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да чакаш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор."

Да осъществим контакт с чистата потенциалност, означава да се срещнем със собствената си същност и да имаме на разположение цялата мъдрост на Вселената, целия й творчески потенциал.
Приложение на Закона за чистата потенциалност

Ще се възползвам от този закон, като обещая пред себе си, че:
1. Ще осъществявам връзка с полето на чистата потенциалност, като всеки ден отделям време, за да мълча и просто да съществувам. Поне два пъти дневно ще седя сам в тиха медитация.
2. Всеки ден ще отделям време да общувам с природата и тихо ще наблюдавам интелекта във всичко живо около себе си. Ще седя безмълвно и ще гледам залеза, ще слушам шума на океана или реката, или просто ще вдишвам аромата на цвете, за да се насладя на вечния пулс на Живота.
3. Ще се упражнявам да се въздържам от преценки. Ще започвам деня си с думите: "Днес няма да съдя нищо, което се случва". И непрекъснато ще си напомням да не съдя нищо и никого: нито другите, нито себе си.

Откъс от книгата ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ НА ЖИВОТА от Дийпак Чопра