Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Енергийните вампири
В съвременната медицина няма направление, което да изследва вампиризма като социално явление и болест. Все още няма и критерии на оценка, според които може да се постави диагноза кои хора са енергийни вампири и какво лечение им е необходимо. Бихме могли да кажем, че днес тази празнота в науката се заема от кармическата медицина, която изучава невидимите енергийни връзки между хората. Изследвайки процесите в психиката на човека, медиците и психолозите дават оценка на на взаимоотношенията с другите хора и на влиянието, което оказва върху него обкръжаващата го среда. За съжаление обаче не обръщат внимание на психическия ефект от агресията на енергийните вампири.

Както кръвта, така и психическата енергия прониква във всяка клетка на човешкото тяло, затова и най-малката тяхна загуба (на кръв или на психическа енергия) се отрзява върху физическото и психическото здраве на човека. “Не се ядосвайте!” – съветва лекарят. “Бъдете спокойни” – казва психологът, но и двамата забравят, че между нас съществуват хора, които умишлено ни тласкат към психически сривове, тъй като това е единственият начин, по който те могат да се доберат до жизнените ни сили, а след това да ги отнемат. По правило след контакт с вампир възниква усещането за пълна загуба на жизнените сили и доброто настроение, а в душата се загнездва чувството на пустота, обида и пропиляно време. Навярно всеки от нас може да си припомни взаимоотношенията с хора, които са оцветвни в черно.

По своята същност вампиризмът е енергийно мародерство, чрез което вампирът получава краткотрайно психическо облекчение. Именно това усещане за възстановяване на психическото му равновесие го тласка, подобно на хищник, с животинска стръв да се нахвърли върху жертвата си, за да удувлетвори своя постоянен енергиен глад. Като използват неизчерпаема фантазия и упоритост, вампирите отнемат докрай чуждата енергия, тъй като това е единственият им шанс да продължат да живеят.

След като нанесе своя енергиен удар вампирът се успокоява, чертите на лицето му се отпускат, дори е възможно да започне да се смее. Вампирът се чувства пълноценен и доволен от себе си. Натрупалото се психическо напрежение и енергиен глад са изчезнали! Вампирът не подозира, че е тежко болен човек. Той не осъзнава истинската съшност на своята човешка трагедия и пагубната си роля в живота на хората около него. Всяка болест е вид наказание за неправилен начин на живот, мисли и постъпки.

Енергийното поле на вампирите е затворено и затова те не могат да се зареждат с чистите и положителни енергии от обкръжаващата ги среда, а ги крадат от хората. Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с някого. Ообеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен. Но интересното е, че веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с тоси човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат.

Върховен стремеж на вампира е желанието му да бъде в центъра на вниманието на хората. Ако не успее да извоюва този статут за себе си, настроението му рязко пада, а той става още по-агресивен и още по-лош. Вампирът не желае да слуша другите. Затова пък се упоява от собствения си глас и възможността да бъде чут. Вампирът обича да разказва истории и свои преживявания, като в същото времв изпитва чувство на превъзходство и отегчение към проблемите на другите. Убедеността му, че освен неговите емоции всичко останало е незначимо, прави от вампира нетолерантен човек.

Никой вампир не търпи чуждо мнение, ако то не съвпада с неговото. Бог да е на помощ на този, който се опита да му противоречи или има неблагоразумието да защити възгледите си пред него. Като правило вампирите живеят за сметка на другите, независимо дали това ще бъде в материален или в емоционален план. Те са самовлюбени, завистливи и дребнави егоисти. Винаги готови да всемат, но много трудно да дадат от себе си. Мисълта, която преследва вампира е, че той заслужава повече от това, което получава. Това натрапчиво усещане го прави ненаситен и алчен човек дори към най-близките хора. Правилото, което движи мотивацията на вампира е: “Важното е аз да съм добре”. Ако вампирът остане изолиран, далеч от хората, лишен от възможността да се зарежда с чужда енергия, той мъчително ще агонизира.

Кармическите корени на вампиризма винаги се концентрират, изразявайки глобален егоцентризъм. Вампирите добре знаят, че най-примитивният и лесен начин да подхранват биополето си с чужда енергия е да обидят или да оскърбят някого. Уникален е фактът, че всеки от нас може да се прояви като енергиен вампир по отношение на едни хора и като дондор по отношение на други.

Вампирът все е изнервен и превъзбуден и затова не се чувства добре, ако някой живее спокойно и щастливо. Той изпитва болезнена завист към “нормалните хора”, затова спонтанната му реакция е да нагруби някого. Пример за енергиен вампир най-ярко може да се илюстрира с човек, който обича да спори, като цел на спора е не изясняванв на истината, а провокирането на конфликтна ситуация. Този човек много често заповядва: “Недей да спориш и да воюваш”, дори когато му съобщават най-незначителни факти. Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение, нито пари.

Вампирът е властен, той изисква от донора си пълно себеотдаване и гаранция за емоционално подчинение. “Искам да ми се възхищаваш!” – това е, което липсва на вампира. Вампирът е алчен и капризен, постоянно недоволен, изискващ още и още. Той е подозрителен. Затова без да се колебае ще ви обвини и в най-страшното – че сте го окрали.
Психическото напрежение, което изпитват вампирите не е постоянно. То е в определена зависимост от типа на болестта – лунен или слънчев вампиризъм. При слънчевите енергийни вампири психическото напрежение се проявява веднъж в денонощието, а при лунните цикличността е по-честа.

Голямата житейска трагедия на вампира е неговото неумение да съхрани в душата си радостта и добротата. Разбира се както всички хора и вампирите изпитват човешка радост, но това, което най-силно ги привлича е лъжливият и опустошен свят на суетата. Вампирът не изпитва щастие и душевно спокойствие, защото постоянно е раздиран от вътрешни съмнения и противоречия. Той живее в непресъхващото чувство на огорчение и самосъжаление. Мисълта, която го измъчва е, че не е получил това, което заслужава от живота.

Не е възможно истински творческата личност да попадне в лапите на вампиризма. Но за съжаление благодарение на неговата необятна чиста енергия съществуват посредствени вампири, които му устройват непонятни за здравия човек фойерверки от злоба и завист. Вероятно всеки човек преминава през подобно състояние, което се нарича “мъртва точка”, но не всички остават на нея. Любовта и радостта подтикват здравите хора към взаимно хармонично и духовно обогатяване на нивото на чистите емоции и познание, докато вампирът използва чувствата на хората за своите енергийни цели. Вампирите ни дебнат навсякъде и от това дали ще успеем да намерим най-добрата защита срещу техния груб натиск зависи психическото ни здраве.

След всяка среща с вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с биовампир, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Усещаме особен вид физическа слабост и сънливост, повишена емоционална и физическа възбудимост. Неочаквано се появяват физически травми и още множество други здравословни проблеми, за които не можем да намерим обяснение.Започваме да боледуваме! Затова пък вампирът е зареден с нашата енергия. Той е спокоен! Той е здрав!
 
Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор!


Откъс от книгата “ЕНЕРГИЙНИТЕ ВАМПИРИ” от Александър Александрович
Превод от руски: Надежда Чехомска