Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Ако ние наистина имаме душа, тогава къде отива тя след смъртта?

Страхувате ли се от смъртта? Чудите ли се какво ще стане с вас след като умрете? Възможно ли е да притежавате душа, която е дошла от някъде другаде и която ще се завърне там след като тялото ви умре, или това е просто самозалъгваме, защото се страхувате?

Парадоксално е, че хората са единствените същества на Земята, които трябва да потискат страха от смъртта, за да могат да водят нормален живот. И въпреки това, нашият биологичен инстинкт никога не ни позволява да забравим тази последна опасност за нашето съществуване.

Колкото повече остаряваме, толкова по-често сянката на смъртта обсебва нашето съзнание. Дори вярващите се страхуват, че смъртта е краят на човешкото съществуване. Нашият огромен ужас от смъртта ни навява мисли за небитието на смъртта, която ще сложи край на всички връзки със семейството и приятелите. Смъртта кара всичките ни земни цели да изглеждат безсмислени.

Ако смъртта беше краят на всичко за нас, то тогава животът наистина щеше да бъде безсмислен. Но някаква сила вътре в нас позволява на хората да си представят един друг свят и да долавят някаква връзка с по-висша сила и дори с една безсмъртна душа. Ако ние наистина имаме душа, тогава къде отива тя след смъртта? Действително ли извън нашата физическа Вселена съществува някакъв вид небесно царство, пълно с разумни души? Как изглежда то? Какво правим, когато се озовем там? Има ли някакво върховно същество, което да отговаря за този рай? Тези въпроси са стари колкото самото човечество и все още остават мистерия за повечето от нас.

За повечето хора истинските отговори за мистерията на живота след смъртта остават заключени зад духовна врата. Това е така, защото ние имаме заложена по рождение амнезия по отношение на нашата душевна самоличност, която на съзнателно ниво помага за сливането на душата и човешкия ум. През последните няколко години се публикуват много истории за хора, които са били мъртви за кратко време и след това отново са се върнали към живота и които разказват, че са видели дълъг тунел, ярки светлини и че дори са се срещнали за малко с приятелски настроени духове. Но нито един от тези разкази, описани в много книги за прераждането, не ни е дал нещо повече от един бегъл поглед към всичко онова, което трябва да се знае за живота след смъртта.

Аз съм скептик по природа, въпреки че съдържанието на книгата ще опровергае това мое твърдение. Като съветник и хипнотерапевт аз съм специалист по модификация на поведението с цел лечение на психически разстройства. Голяма част от моята работа включва бързо когнитивно преструктурализиране с пациентите като им помагам да свържат мисли и чувства, за да поддържат едно нормално поведение. Заедно ние разкриваме значението, функцията и последиците от техните убеждения, тъй като аз приемам, че психичните проблеми не са плод на въображението.

В началото на моята практика се противопоставях на молбите на хората да изследваме миналите им прераждания, тъй като бях ориентиран към традиционната терапия. Докато използвах хипнозата и техники за регресия, за да определя произхода на обезпокоителните спомени и травми от детството, смятах, че всеки опит да се достигне до един предишен живот би бил в разрез с общоприетото и с обективността. Интересът ми към прераждането и метафизиката се изразяваше само в интелектуално любопитство до момента, когато започнах да работя с млад мъж, който трябваше да се справи с една своя болка.

Окуражаван от моите клиенти, започнах да експериментирам като връщах някои от тях далеч назад във времето преди последното им раждане на Земята. В началото се безпокоях, че съчетаването на настоящите нужди, убеждения и страхове на пациента ще породи въображаеми спомени. Не след дълго обаче осъзнах, че нашите дълбоки спомени предлагат поредица от минали преживявания, които са прекалено истински и свързани, за да бъдат пренебрегвани. Започнах да разбирам колко важна от терапевтична гледна точка е връзката между телата и събитията от наши предишни прераждания и това, което сме ние днес.

След това неочаквано се натъкнах на изключително откритие. Разбрах, че е възможно да се надникне в духовния свят чрез мислите на пациент под хипноза, които можеше да ми разкаже за живота между земните животи.

Как е възможно да достигнеш душата чрез хипноза? Представете си, че разумът има три концентрични кръга, всеки следващ по-малък от предишния и разположен в него, разделени само чрез слоевете на свързаните разум-съзнание. Първият външен слой представлява съзнателния разум, който е нашето критично, аналитично, мислещо начало. Вторият слой е подсъзнанието, където първоначално отиваме при хипноза, за да проникнем в хранилището за всички спомени за неща, които някога са ни се случвали в този и в предишни животи. Третото, най-вътрешното ядро, е това, което днес наричаме свръхсъзнателен разум. Това ниво разкрива най-висшия център на Аза, където ние се явяваме израз на една по-висша сила.

В свръхсъзнанието се помещава нашата истинска самоличност, подсилена от подсъзнанието, което съдържа спомените на многото променящи се Аз-ове, приемани от нас в предишните ни човешки тела. Свръхсъзнанието може изобщо да не бъде ниво, а самата душа. Свръхсъзнателният разум представлява нашия най-висш център на знания и перспективи и цялата моя информация за живота след смъртта идва от този източник на разумна енергия. Доколко логична е употребата на хипноза за разкриване на истината?

Хората, подложени на хипноза, нито сънуват, нито халюцинират. Ние не сънуваме в хронологическа последователност, нито халюцинираме в непосредствено състояние на транс. Когато пациентите са поставени в транс, честотата на техните мозъчни вълни намалява от Бета - състоянието на будност - и минавайки през междинния Алфа етап, достига различни нива в Тета обхвата. Тета е хипноза - не сън. Когато спим, ние се намираме в крайния Делта етап, където съобщенията от мозъка се отвеждат в подсъзнанието и получават израз в нашите сънища. В Тета обаче съзнателният разум не е подсъзнание, затова ние можем да получаваме и да изпращаме съобщения като всичките канали на паметта са отворени.

След като изпаднат в хипноза, хората описват картините, които виждат, и диалога, който чуват в своя подсъзнателен разум, като чисти наблюдения.При отговор на въпроси, пациентите не могат да лъжат, но могат погрешно да интерпретират нещо, видяно в техния подсъзнателен разум, точно както правим, когато сме в съзнание. Когато хората са под хипноза, те имат проблеми при установяването на връзка с нещо, което не вярват, че е истина.

Някои критици на хипнозата вярват, че пациентът в транс ще фабрикува спомени и ще се влияе в отговорите, за да усвои теоретичната структура, предложена му от хипнотизатора. Смятам, че такова обобщение е погрешна предпоставка. В моята работа третирам всеки случай все едно, че чувам информацията за пръв път. Ако пациентът беше в състояние да преодолее процедурата по хипнотизирането по някакъв начин и да построи преднамерена фантазия за духовния свят или да прави свободни асоциации от предварително зададени идеи за неговия задгробен живот, тези отговори скоро щяха да влязат в противоречие със сведенията от другите ми случаи. Още в началото на практиката си научих стойността на внимателния кръстосан разпит и не съм открил доказателство, че някой подправя своите духовни преживявания, за да ми достави удоволствие. На практика пациентите под хипноза не се колебаят да ме поправят, когато погрешно интерпретирам техните изложения.

Пътят на душите от момента на смъртта до следващото им прераждане ми се изясни след десетгодишно събиране на данни от пациенти. В началото се учудвах, че има хора, които си спомнят части от своя живот като души по-ясно от по-далечни периоди, отколкото от по-скорошните. И въпреки това, поради някаква причина нито един от пациентите не беше в състояние да си спомни цялата хронология на дейностите на душата. Пациентите ми си спомнят определени аспекти от своя духовен живот съвсем ясно, докато други преживявания остават смътни.

Когато пациентът е под хипноза, е необходимо да го насочваш в избраната посока. Когато се работи в духовната сфера, изискванията към стимулиращия са по-високи, отколкото е при спомените от минал живот. При транс обикновеният пациент е склонен да позволи на своята душа-разум да се рее, докато той или тя наблюдава разкриващите се интересни сцени. Пациентите ми често са ме молели да спра да говоря, за да могат да престанат да разказват какво виждат и просто да се наслаждават на миналите си преживявания като души. Опитвам се да бъда внимателен и не прекалено структурален, но моите сеанси обикновено са единични и продължават по три часа, а има много да се разкрива. Хората може да идват отдалеч, за да се видят с мен, и после да не могат да се върнат.
 

(Избрани откъси от книгата “Пътят на душите” От Д-р Майкъл Нютон)