Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
С приближаването на края на нашия физически живот всеки от нас придобива способността да се слее със своето по-висше съзнание

Как да се подготвим най-добре за собствената си смърт? Нашият живот може да бъде кратък или дълъг, може да сме здрави или болни, но идва време, когато всеки от нас трябва да се срещне със смъртта по начин, подходящ за нас. Ако сме прекарали продължителна болест, водеща до смърт, ще имаме съответно време да подготвим ума си, след като първоначалният шок, отричане и депресия са отминали. Когато внезапно се изправим пред смъртта, умът бързо преминава през този вид прогресия. С приближаването на края на нашия физически живот всеки от нас придобива способността да се слее със своето по-висше съзнание.

Поради духовното осъзнаване, умирането е най-лекият период от нашия живот, когато можем да почувстваме, че нашата душа е свързана с вечността на времето.

Въпреки, че има много умиращи хора, които намират приемането за по-трудно от примирението, хората, които се грижат за умиращите и работят около тях казват, че малко преди края повечето хора са спокойни и откъснати от заобикалящата ги обстановка. Вярвам, че умиращите получават достъп до някакво върховно познание за вечното съзнание и това често проличава по техните лица. Много от тези хора осъзнават, че нещо всемирно ги очаква там, отвъд, и че то е добро.

Умиращите претърпяват метаморфозата на отделянето на техните души от приетото тяло. Хората възприемат смъртта като загуба на нашата жизнена сила, а всъщност истината е точно обратната. При смърт ние губим нашето тяло, но нашата вечна жизнена енергия се обединява със силата на божествената свръхдуша. Смъртта не е мрак, а светлина. Смъртта не прекъсва нашата връзка с безсмъртните души на онези, които обичаме, просто защото са загубили физическата самоличност на тленното тяло. Въпреки многото си дейности, тези отделили се души все още могат да ни достигнат, когато ги повикаме. Хората не си отиват наистина, докато за тях си спомнят останалите на Земята.

Ние сме в състояние да усещаме успокояващото присъствие на душите на загубените обичани хора, особено по време или веднага след погребенията. За да може духовното общуване да преодолее шока от скръбта, е необходимо да се опитате да отпуснете и прочистите своя ум, поне за кратко време. В тези моменти нашата възприемчивост към паранормални преживявания е по-отворена да приема положителни съобщения за любов, прошка, надежда, окуражаване и успокоението, че вашият любим човек е на добро място.
След като си припомнят преживяванията около предишни смърти, пациентите ми казват, че изпитват такова чувство на преоткрита свобода от техните земни тела, че са нетърпеливи да започнат своето духовно пътешествие към едно място на мир и интимност. По време на хипноза  те действително си спомнят с неудовлетворение, че не са успели ефективно да използват енергията си, за да докоснат разума на дадено човешко същество, което е невъзприемчиво поради шока и скръбта. Емоционалната травма на живите може да завладее техния вътрешен разум до такава степен, че умствените им способности да общуват с душите да бъдат потиснати. Когато новоотделилата се душа намери начин да утеши живия - дори и за кратко - обикновено тя чувства удовлетворение и след това иска бързо да се отдалечи от Земното астрално ниво.

За обикновената душа все още представлява шок рязкото откъсване от човешкото тяло, дори след дълго боледуване, и това също може да породи нежелание у душата да отпътува в момента на смъртта. За душата има и нещо символично в обичайния три до петдневен период на подготовка на погребението. Душите всъщност не изпитват нездраво любопитство да видят как ги погребват, защото емоциите в духовния свят не са същите като тези, които ние преживяваме тук, на Земята. И все пак смятам, че духовните същества са благодарни за почитта, отдавана в памет на техния физически живот от живите роднини и приятели.

В началните етапи от регресията в резултат на хипнозата описанията на пациентите, които мислено преминават през своите минали смърти, не противоречат на разказите на хора, които действително са били мъртви за няколко минути в настоящия живот. Разликата между тези две групи хора се състои в това, че пациентите под хипноза не си спомнят преживяванията си, свързани с временна смърт. Хората в състояние на дълбок транс са в състояние да опишат какъв е животът след окончателната физическа смърт.

Какви са приликите в припомнянето на живота след смъртта между хора, разказващи за своите извънтелесни преживявания в резултат на временна физическа травма, и пациент под хипноза, които си спомня за своята смърт в предишен живот?- И в двата случая хората разказват как кръжат по странен начин около своите тела, как се опитват да докоснат твърдите предмети, които се дематериализират пред очите им. И в двата случая те споделят, че не успяват в опитите си да разговарят с живите, които не им отговарят. И в двете състояния те имат чувството, че се отдалечават от мястото, където са умрели, и че по-скоро се отпускат и изпитват любопитство, а не страх. Всички тези хора разказват, че около тях се долавяло едно еуфорично чувство на свобода и просветление.
Някои от моите пациенти виждат искряща белота, която изцяло ги обгръща в момента на смъртта, докато други отбелязват, че светлината е отдалечена от тъмното пространство, през което се движат. Това явление често се окачествява като ефекта на тунела и е станало широко известно сред обществото. Със засилване на спомените в състояние на свръхсъзнание пациентите под хипноза обикновено стават все по-свързани с духовния коридор. С напредване на сеанса картините от ума на пациента по-лесно се обличат в думи. Кратките описателни фрази преминават в детайлни обяснения за това какво е усещането при навлизане в духовния свят.

Ефектът на тунела, който изпитват, когато напускат Земята, е порталът към духовния свят. В разказите на моите пациенти за разположението на тунела по отношение на Земята има известни вариации. Някои наскоро починали хора го виждат да се разкрива близо до тях над телата им, докато други споделят, че се издигат високо над Земята, преди да влязат в тунела. Във всички случаи обаче, промеждутъкът от време за достигане на този коридор е незначителен, след като душата напусне Земята. Въпреки че душите напускат бързо своите тела, на мен ми се струва, че навлизането в духовния свят е внимателно обмислен процес. По-късно, когато се завръщаме на Земята в друг живот, пътят назад се описва като по-кратък.

След като минат тунела, нашите души вече са преминали първата врата от своето пътешествие в духовния свят. Повечето сега напълно осъзнават, че не са умрели наистина, а просто са се освободили от бремето на едно земно тяло, което е умряло. С това осъзнаване идва и приемането на различните степени в зависимост от душата. Някои пациенти възприемат тази среда с постоянно удивление, докато други ми предават какво виждат по-р балистично. До голяма степен това зависи от тяхната относителна зрялост и от преживяванията през последния им живот. Най-често срещаната реакция, която съм наблюдавал, е въздишка на облекчение, последвана от нещо от рода на: "О, прекрасно, аз съм си отново у дома в това красиво място."

Съществуват такива високоразвити души, които толкова бързо излизат от своите тела, че много от описаното тук остава неизяснено, когато те се насочат към своите духовни местоназначения. Това са "професионалистите" и по мое мнение те са ограничено малцинство на Земята. Обикновената душа не се движи толкова бързо, а някои са и много нерешителни. Ако изключим редките случаи на силно обезпокоени души, които се борят да останат свързани с техните мъртви тела, смятам, че по-младите души с малко на брой минали прераждания са онези, които остават привързани към обкръжението на Земята дълго след смъртта.

Повечето от моите пациенти разказват, че когато излязат през изхода на тунела, нещата още известно време остават смътни. Мисля, че това се дължи на плътността на най-близкото астрално ниво, заобикалящо Земята, наречено от теософите Ката1оЬа. Следващият случай описва това пространство от гледна точка на един по-аналитичен пациент. Душата на този индивид демонстрира значителна наблюдателна проницателност по отношение на форма, цветове и вибриращи нива. Обикновено такива картинни физически описания на мои пациенти проникват по-надълбоко в духовния свят, след като те свикнат със средата.

Много пътници из духовния свят ми разказват за чувството на отпускане, породено от музикалните вибрации. Долавянето на шумове започва веднага след смъртта. Някои пациенти ми казват, че чуват бръмчене или жужене, веднага след като напуснат физическото си тяло. Това е подобно на звука, който човек чува, когато застане близо до телефон, и може да варира по сила преди душите да се откъснат от онова, което вярвам,, че е земното астрално ниво. Хората казват, че чуват същите тези звуци, когато са под пълна упойка. Тези слаби, резониращи звуци стават по-мелодични, когато напускаме тунела. Тази музика удачно е наречена енергия на Вселената, тъй като съживява душата.
 

(Избрани откъси от книгата “Пътят на душите” От Д-р Майкъл Нютон)