Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
За душите без дом
Има души, които са били толкова жестоко повредени, че са се откъснали от основния поток от души, завръщащи се в родната си духовна база. Сравнен с всички завръщащи се същества, броят на тези анормални души не е голям. Но това, което им се е случило на Земята, е важно, защото оказва сериозно въздействие върху други превъплътени души.

Има два типа души без дом: онези, които не приемат факта, че физическото им тяло е мъртво и се борят за връщане към духовния свят поради личното страдание, което изпитват, и онези души, които са били погубени от или са били съучастници в причиняването на престъпни патологии в човешкото тяло. В първия случай изместването става по собствен избор на душата, докато във втория случай духовните водачи преднамерено са отнели правото на тези души да се свързват по-нататък с други същества за неопределен период от време. И в двата случая водачите на тези души се занимават отблизо с реабилитацията, но тъй като обстоятелствата при всеки вид душа без дом са много различни, ще ги разглеждам поотделно.

Първият тип наричаме призраци. Тези духове отказват да се завърнат у дома след физическата смърт и често оказват неприятно влияние върху онези от нас, които биха искали да завършат своя човешки живот в мир. Понякога тези изместени души погрешно са наричани "демони", защото са обвинявани, че причиняват завладяването на умовете на хората от зли намерения.

Въпросът за лошите духове е довел до сериозни изследвания в областта на парапсихологията. За съжаление тази сфера от духовността е привлякла към себе си и един допълнителен елемент на безскрупулност, свързван с окултизма, жертва на който стават чувствата на податливите хора.

Неспокойният дух е незряло същество, което има недовършена работа от последния си живот на Земята. Той може да няма връзка с живия човек, върху който оказва своето разрушително влияние. Истина е, че някои хора са удобни и възприемчиви канали за лошите духове, които искат да проявят своята раздразнителна природа. Това означава, че някой, чието съзнание се намира в състояние на дълбока медитация, може случайно да улови досадни сигнали от безплътно същество, чийто съобщения могат да са в цялата гама от фриволни до провокативни. Тези нестабилни същества не са духовни водачи. Истинските водачи са лечители и не досаждат с язвителни послания.

Много често тези необикновени витаещи духове са свързани с конкретен географски район. Изследователите, които са се специализирали в явлението призраци, посочват, че тези неуравновесени същества се срещат в ничията земя между по-ниските астрални нива на Земята и духовния свят. Изхождайки от моето собствено изследване, аз не вярвам, че тези души са се загубили в пространството, нито че са демони. Те избират да останат за известно време след физическата смърт на нивото на Земята по собствена воля, поради висока степен на недоволство. Според мен това са повредени души, защото проявяват объркване, отчаяние и дори враждебност до такава степен, че желаят техните водачи да стоят настрана от тях. Наистина знаем, че негативно настроеното, бездомно същество може да бъде достигнато и управлявано по различни начини - чрез заклинания например - за да го накараме да спре да пречи на човешките същества. Обладаните духове могат да бъдат убедени да  на-пуснат мястото и рано или късно да осъществят правилния преход в духовния свят.

Ако в духовния свят цари определен ред, ако има водачи, които се грижат за нас, как е възможно да съществуват неприспособили се души, които изпращат негативна енергия към превъплътените същества? Едно от обясненията е, че ние все още имаме свобода на волята, дори и в смъртта. Друго обяснение е, че след като в нашата физическа Вселена ние преминаваме през толкова много катаклизми, би трябвало да се очакват и духовни нередности и отклонения от нормалното при преселването на душите. Безплътните, нещастни духове, които сами се хващат в собствения си капан, вероятно са част от един грандиозен замисъл. Когато станат готови, тези души ще бъдат хванати за ръка и отведени далеч от астралното ниво на Земята, и ще бъдат насочени към подходящото за тях място в духовния свят.

Сега ще се върна към много по-често срещания втори тип неспокойни души. Това са души, които са взели участие в лоши действия. Първо ще трябва да размислим дали душата може да се сметне за виновна или невинна, когато е живяла във виновния за криминално деяние мозък? Дали духовният разум, или човешкото его носят някаква отговорност или дали са едно и също нещо? Понякога някой пациент ми казва: "Чувствам се обсебен от вътрешна сила, която ме кара да върша лоши неща." Има душевно болни хора, които се чувстват управлявани от противопоставящите се сили на доброто и злото и които смятат, че не могат да ги контролират.

След като дълги години работих със свръхсъзнателния разум на хора под хипноза, стигнах до заключението, че човешкото същество със своите пет сетива може да упражнява негативно въздействие върху психиката на душата. Ние даваме израз на нашето вътрешно Аз чрез доминиращите биологически потребности и натиска на стимулите, свойствени за дадена среда, които са нещо временно за превъплътилата се душа. Въпреки че под нашия човешки облик не се крие някакво зловещо Аз, някои души не са изцяло асимилирани. Хората, които не са в хармония със своите тела, в живота се чувстват откъснати от самите себе си.

Това състояние не извинява душите да не правят всичко възможно, за да се избягнат усложненията, причинени от злото на Земята. Можем да видим това в човешкото съзнание. Важно е да правим разлика Между това, което упражнява негативно въздействие върху нашия ум, и това, което не упражнява такова въздействие. Ако чуваме някакъв вътрешен глас, който ни подтиква към самоунищожение, той не идва от някое демонично духовно същество, нито от враждебно присъствие или от отмъстителен водач ренегат. Негативните сили се пораждат от самите нас.

Ако не бъдат лекувани, деструктивните импулси на емоционалните разстройства спъват развитието на душата. Онези от нас, които през живота си са преживели неразрешена лична драма, носят в себе си зародиша на собственото си унищожение. Тази мъка въздейства върху нашата душа по такъв начин, че се създава впечатлението, че не сме едно цяло. Например прекалено афектираното и пристрастено поведение, което е последица от лична болка, възпрепятства изразяването на здравата душа и може дори принудително да задържи душата в нейното тяло-гостоприемник.

Дали степента, до която е достигнало насилието днес, означава, че в наши дни "пропадат" повече души, отколкото в миналото? Ако не друго, то свръхнаселеността и културата, изкривяваща мозъците с наркотици, биха могли да подкрепят това заключение. От положителна гледна точка, нивото на съзнание в международен мащаб по отношение на човешките страдания изглежда се повишава.

Казвали са ми, че през всяка епоха от кървавата история на Земята винаги е имало значителен брой души, които не са били в състояние да устоят и да се противопоставят с успех на човешката жестокост. Определени души, чиито гостоприемници имат генетично предразположение към анормална химия на мозъка, са изложени на особена опасност в една жестока среда. Виждаме как децата могат да бъдат толкова увредени от физическо и емоционално малтретиране в семейството, че като възрастни да извършват предумишлени жестокости без да изпитват угризения на съвестта. Тъй като душите не са съвършени по рождение, тяхната природа може да бъде замърсена по време на развитието на такъв житейски модел.

Ако нашите прегрешения са особено сериозни, ние ги наричаме злини. Пациентите ми казват, че злото не е присъщо на нито една душа, въпреки че по време на човешкия живот тя може да придобие това качество. Патологичното зло в човешките същества се характеризира с чувство на лична импотентност и слабост, стимулирани от безпомощните жертви. Въпреки че трябва да се приеме, че в повечето случаи душите, въвлечени в действително зли деяния, се намират на ниско ниво на развитие, незрелостта на душата не подтиква автоматично увредената човешка личност към отмъстително поведение.

Еволюцията на душите включва преход от несъвършенството към съвършенството, който се основава на преодоляването на множество затрудняващи телесни дадености по време на техните ориентирани към различни задачи животи. Освен това душите може да са предразположени да подбират заобикалящата ги среда, в която постоянно имат проблеми или биват покварявани. Така самоличността на душите може да бъде повредена поради лош избор на живот. Всички души обаче носят отговорност за своето поведение в телата, които обитават.

(Избрани откъси от книгата “Пътят на душите” От Д-р Майкъл Нютон)