Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Духовният ни водач и връзката му с нас, когато земният ни живот приключи

Повечето от пациентите ми казват, че първото лице, което виждат в духовния свят, е техният личен водач. Обаче след някой живот можем да бъдем посрещнати и от духовен спътник. Водачите и духовните спътници не са едно и също лице. Ако пред новодошлата душа се появи роднина или близък приятел от предишния живот, техният обичаен водач може да не присъства на сцената. Обикновено водачите са някъде наблизо и направляват пристигането на новодошлия по свой собствен начин.

 Разбрал съм, че нашите водачи не насърчават пъл­ното подреждане на мислите още при духовната врата. Неви­дими разумни енергийни сили напътстват всеки от нас при преминаването ни през вратата. Независимо от състоянието на ума им веднага след смъртта, пациентите ми са изпълнени с удивление от преоткритите чудеса на духовния свят. Обикновено това чувство е съчетано с еуфория, защото техните земни грижи остават зад гърба им - особено физическата бол­ка. Преди всичко духовният свят представлява място на върховен покой за пътуващата душа. Въпреки че отнача­ло може да ни се стори, че веднага след смъртта оста­ваме сами, ние не сме изолирани или без помощ.

Новопристигналите в духовния свят имат малко време да се носят наоколо, чудейки се къде са или какво ще стане след това с тях. Нашите водачи и известен брой духовни спътници и приятели ни чакат да затворим вратата, за да изразят своето внимание и обич и да ни уверят, че всичко е наред. Всъщност, ние чувстваме тяхното присъствие още от момента на смъртта, защото първоначалното ни приспособяване до голяма степен зависи от влиянието на тези любезни същества върху нашата завръщаща се душа.

Ако една душа е била травматизирана от недовър­шена работа, първото същество, което вижда веднага след смъртта, обикновено е нейният водач. Тези високо надарени духовни учители са подготвени да поемат пър­воначалния удар от неудовлетвореността на душата в резултат на ненавременната смърт.

След като неочакваната среща с приятелски наст­роените духове, които ни посрещат след смъртта, е толкова важна, как можем да ги разпознаем? Откривам пълно единомислие в мненията на пациентите под хип­ноза относно това как изглеждат душите в духовния свят. Душата може да се представи като маса от енергия, но както изглежда, неорганичната енергия на душата е в състояние да прояви човешки характеристики. Когато общуват помежду си, душите често използват своята способност да се представят под образи от минали животи. Представянето като образ от човешкия живот е само едно от многобройните проявления, които могат да приемат душите от своята основна енергийна субстанция.

Едно интересно явление, свързано с духовния свят, е обстоятелството, че хора, които са играли важна роля в нашия живот, винаги са в състояние да ни поздравят, дори ако вече живеят друг живот в ново тяло. Обикновено при такова стечение на обстоятелства­та при пътуването на душата, бремето на донесените от Земята физически и душевни тревоги отслабва по две причини. Първо, свидетелството за внимателно направляван ред и хармония в духовния свят е възвърнало спомена за това какво сме оставили след себе си преди да изберем живот във физически облик. Второ, срещата с хора, за които сме смятали, че никога повече няма да видим след като са умрели на Земята, оказва поразител­но въздействие. Групата по нашето посрещане е планирана още преди навлизането ни в духовния свят. ободрително въздействие могат да окажат познатите лица върху новопристигналата по-млада душа. Тук присъстват различен брой същества, които чакат на групи да поздравят душата след всеки живот. Научих, че нашите духовни приятели не оставят нищо на случайността и знаят точно кога да ни очакват и къде да ни посрещнат при пристигането ни в духовния свят, независимо че броят на посрещачите варира в зависимост от специалните нужди на душата.

Често някое същество от значение за нас ще ни чака малко пред другите, които искат да са наблизо, когато преминаваме през вратата. Големината на приветства­щите групи не само се променя за всеки след всеки негов живот, но и се намалява драстично почти до минимум за по-напредналите души, които не се нуждаят толкова много от духовна утеха.

Емоционалните срещи между душите на този етап от духовния път са само прелюдия към окончателното заемане на нашето място в специфична група същества с еднакво ниво на зрялост. Тези срещи предизвикват у пациента, чийто спомени оживяват в свръхсъзнанието му, друг вид емоционална еуфория. Засега е важно да разберем, че приветстващите съ­щества може и да не са част от нашата конкретна учебна група в духовния свят. Това се дължи на факта, че всички хора, които са близки с нас в нашите животи, не са на едно и също ниво на развитие. Това, че от обич и доброта избират да ни посрещнат веднага след смъртта, не озна­чава, че когато пристигнем в- крайната цел на това път­уване, всички те ще бъдат част от нашата духовна учебна група.

Вторият начин, по който биваме посрещнати ведна­га след смъртта, включва спокойна, изпълнена със сми­съл среща с духовния ни водач, по време на която в непосредствена близост не се появява никой друг. Какъв тип посрещане след смъртта ще преживеем изглежда зависи от конкретния стил на нашия духовен водач, както и от потребностите на нашия индивидуален характер. Открил съм, че про­дължителността на тази първа среща с нашия духовен водач се променя след всеки живот в зависимост от обстоятелствата, при които той е протекъл.

Освен свързването с нашите водачи и други познати същества, аз споменах и за трети вид завръщане след смъртта. Става въпрос за случаите, когато никой не посреща душата и това е доста смущаващо.

Въпреки че рядко се среща при повечето от пациен­тите ми, аз все още изпитвам малко съжаление към онези от тях, които описват как са дърпани сам-самички от невидими сили към тяхното крайно местоназначение, където най-накрая установяват контакт с другите. Това прилича на приземяване в чужда страна, където си бил преди, но без носачи и бюро за информация за туристи­те, което да те упъти за посоката. Предполагам, че това, което ме притеснява най-много при този вид навлизане, е очевидната липса на каквото и да било духовно при­ветствие.

Собствените ми представи за това какво е да си сам пред духовната врата и зад нея не се споделят от онези души, които са привърженици на соловите изяви. Всъщ­ност хората от тази категория са опитни пътници. Като по-възрастни, зрели души те изглежда не се нуждаят от първоначална поддържаща система. Те знаят добре къ­де отиват след смъртта. Подозирам, че при тях процесът се ускорява, защото успяват по-бързо от онези, които спират да се срещнат с други, да се озоват на мястото, към което принадлежат.

Преди да се при­съединят към приятелите, си душите, заедно с водача, за пръв път се връщат мислено назад към изминалия си живот. Но какво става с душите, които посредством своите тела са причинили огромни страдания на друга душа? Ако душата не може да потуши в нейното тяло-гостоприемник най-яростните човешки пориви, каква отговорност може да й се държи в отвъдния свят? Това повдига въпроса за изпращането в рая или в ада в резул­тат на добри или лоши дела, тъй като отговорността от дълго време е част от нашите религиозни традиции.

 

(Избрани откъси от книгата “Пътят на душите” От Д-р Майкъл Нютон)