Ключът към израстването е осъзнаването на факта, че ни е дадена способността да нанасяме корекции в живота си, дори когато сме по средата му, и да имаме куража да направим необходимите промени, когато трябва, което правим, не работи в наша полза. Като превъзмогваме страха и поемаме рискове, нашият кармичен модел се приспособява към последиците от новия ни избор. В края на всеки живот, вместо да има едно чудо­вище, което чака да погълне душите ни, ние можем да станем най-строгия си критик пред учителите-водачи. Именно затова кармата е както справедлива, така и милостива. С помощта на нашите духовни съветници и наблюдатели ние избираме подходящия вид възмездие за нашето поведение.

Изследването на живота след смъртта не би имало никакъв смисъл, ако не се занимае с това каква е връз­ката на кармата с каузалността и справедливостта за всички души. Сама по себе си кармата не означава добри или лоши дела. По-скоро тя е резултат от положителни­те и отрицателни действия на човека в живота. Твърде­нието "в нашия живот няма нищо случайно" не означава, че кармата сама по себе си се явява движеща сила. Това, което тя прави, е да ни тласка напред, като ни преподава уроци. Нашата бъдеща съдба е повлияна от едно мина­ло, от което не можем да избягаме, особено когато нараняваме другите.

Някои хора, които вярват в прераждането, също мислят, че ако душите с отрицателни качества не научат своите уроци за приемлив период от животи, те ще бъдат елиминирани и ще бъдат заменени от по-волеви души. Пациентите ми отхвърлят подобна предпоставка.

Няма установена пътека за самооткриването, еднак­ва за всички души. Както ми каза един пациент, "душите са предназначени за Земята за периода на войната," Това означава, че на душите е дадено време и възможност да направят промени с цел израстването им. Душите, които продължават да проявяват негативно отношение, докато са в своите човешки гостоприемници, трябва да преодо­леят тези трудности като непрекъснато полагат усилия да се променят. От това, което съм видял, никоя душа, която с готовност работи по време на многото си животи на тази планета, не остава свързана с отрицателна карма.

Няма отговор на въпроса дали душата трябва да поема изцяло вината за ирационалните, антисоциални и разрушителни деяния на човечеството. Душите трябва да се научат да се справят по различни начини с всяко ново човешко същество, което им е определено. Постоянната самоличност на душата налага върху човешкия разум отличителен характер, който е индивидуален за тази душа. Смятам обаче, че между разума на душата и  човешкия мозък съществува странна дуалистична природа.

Всеки е държан отговорен за миналия си живот. Изпълнението се оценява въз основа на това как всеки индивид е интерпретирал и изиграл своята роля в живота. За напредналите души интервютата за допускане се провеждат по-късно с учите-ли-експерти. Обикновено на по-неопитните същества се обръща специално внимание от съветници, тъй като за тях резкият преход от физически в духовен облик е по-труден.

Липсата на съзнателни спомени от нашите предишни съществувания се нарича амнезия. Това чо­вешко състояние е объркващо за хора, привлечени от прераждането. Защо трябва в живота да търсим слепеш­ком, опитвайки се да определим кои сме и какво се очаква от нас и да се чудим дали наистина някое духовно божество се грижи за нас? Нашата вечна идентичност винаги присъства в те­лата, които избираме, въпреки настоящия ни статус. По време на размисъл, медитация или молитва спомените за това кои сме ние в действителност всеки ден посте­пенно проникват в нас чрез подбрани мисли. По малко и чрез интуицията - въпреки облака на амнезията - пред нас се открива ключът към оправдаване на нашето съ­ществуване.

Душите са създадени по положителен шаблон на любов и мъдрост и когато една душа се отправи към планета като Земята и тя се присъединява към физичес­ките същества, които са се развили от едно примитивно състояние до днешния си облик. Положителните и отрицателните емоции са съчета­ни в душата и гостоприемника за тяхно общо добро. Ако душата познаваше само любовта и покоя, тя никога нямаше да проникне в същината на тези положителни чувства и никога нямаше да оцени по достойнство тях­ната стойност. Тестът на прераждането задуша, идваща на Земята, се състои в превъзмогването на страха в човешко тяло.

Душата израства като упорито се опитва в продължение на много животи да преодолява всички негативни емоции, свързани със страха и често се завръща в духовния свят обидена и наранена. Някои от тези отрицателни качества могат да бъдат запазени дори в духовния свят и да се проявят отново в друг живот с ново тяло. От друга страна се среща и размяна. На Земята истинската природа на отделната душа се разкрива в радостта и чистото удо­волствие в лицето на едно щастливо човешко същество.

Обсъжданията с нашите водачи по време на ориен­тирането ни позволяват да започнем дългия процес на своята еволюция между животите. Скоро след това ние провеждаме друго обсъждане, този път в присъствието на по-опитни същества. Под една или друга форма идеята за мъчителния съдебен процес, който ни очаква веднага след смъртта, е част от религиозни вяр­вания на много култури. От време навреме някой впе­чатлителен индивид с травма казва, че се е отделил от тялото си и че е имал кошмарни видения как бива отвеждан от ужасяващи призраци в мрака на отвъдния живот, където е съден от демонични съдии. В такива случаи допускам, че предварително е била налагана силно вяра в ада.

В спокойното, отпускащо състояние на хипноза, с неразривна връзка между всички умствени нива, паци­ентите ми разказват, че първият сеанс по ориентиране с техните водачи ги подготвя да се изправят пред група от по-висши същества. За да се опишат тези разисквания обаче не се използват думи като съдебна зала и процес. Някои от моите пациенти наричат тези мъдри същества ръководители и дори съдии, но повечето ги споменават като Съвета на Експертите или Старейшините. Тази комисия за преразглеждане обикновено е съставена от три до седем члена и душите се изправят пред тях след пристигането си в основния си дом.

Всички консултации за оценяване на душите, неза­висимо дали са с нашите водачи, наблюдатели, или с група от експерти, имат една обща черта. Анализите на обратната връзка и миналия живот, които получаваме като присъда, се основават колкото на първоначалната цел на нашия избор, толкова и на постъпките ни през живота. Нашите мотиви са оспорвани и критикувани, но не и осъждани по начин, който да ни накара да страдаме. Това не означава, че душите са оправдавани за своите дела, с които са наранили други, само защото се разкайват.

Кармичното възмездие ще дойде в един бъдещ живот. Казвали са ми, че нашите духовни експерти постоянно ни напомнят това, защото човешкият мозък не притежава по рождение морално чувство за етичност, душата е отговорна за съзнанието. Въпреки това в духовния свят има пълно опрощение. Този свят никога не остарява, такива са и задачите, които трябва да усвоим. В борбата ни за развитие ще ни бъде предоставен и друг шанс.

(Избрани откъси от книгата “Пътят на душите” От Д-р Майкъл Нютон)