Двете мозъчни половини се различават значително по отношение на функциите и възможностите си, както и по своята компетентност. Лявото полукълбо би могло да се нарече „вербално", защото е компетентно по отно­шение на логиката и структурата на езика, четене­то и писането. То „разчленява" аналитично и раци­онално всички външни дразнители, следователно мисли дигитално. Ето защо лявото полукълбо е ком­петентно и за числата и смятането. Освен това, то притежава и усет за време.

Всички противоположни на гореизброените спо­собности откриваме в дясната мозъчна половина. Вместо анализ, тук срещаме способността за ця­лостно

обхващане на сложни взаимовръзки, модели и структури. Тази мозъчна половина позволява да бъде обхванато цялото (формата, образът), въз основа на една малка частица (раrs pro toto).

Очевидно на дясното полукълбо дължим способността си за въз­приемане и образуване на понятия от логични множества (видови понятия, абстракции), които реал­но не съществуват. В дясната половина откриваме само архаични езикови форми, които, вместо синтаксис, следват звукови образи и асоциации. Както лириката, така и говорът на шизофрениците дават добра представа за езика на дясното полукълбо. Тук можем да отнесем също и аналогичното (аналогово­то) мислене - мисленето по аналогия, по сходство - и боравенето със символи. Дясната половина е компетентна за сферата на образите и мечтите на душата, тя не се подчинява на разбирането за вре­ме на лявото полукълбо.

Според вида дейност, която човек извършва в момента, доминира съответно едно от двете полукълба. Например логичното мислене, четенето, пи­сането и смятането предполагат доминиране на лявото полукълбо, докато при слушането на музика, когато човек мечтае, фантазира или медитира взе­ма превес дясното. Въпреки че едното от двете полукълба на здравия човек доминира, по всяко време е на разположение и информацията, съдържаща се в недоминиращото в момента полукълбо, тъй като през мозъчния мост се извършва оживен обмен.

Двуполюсната специализация на двете полукълба обаче се покрива много точно с прастарите езотерични учения за полярността. В даоизма наричат двете начала, на които се разчленява единството на дао, ян (мъжко начало) и ин (женско начало). В херме­тичната традиция същата полярност се изразява чрез символите Слънце (мъжко) и Луна (женско). Китайското ян, съответно Слънцето, е символ на активното, позитивно мъжко начало, което В об­ластта на психологията би отговаряло на дневното съзнание. Ин, или Луната, обхваща негативното, женско, обновително начало и то съответства на несъзнателното у човека.

Тези класически полярности спокойно могат да се отнесат и към резултатите от изследването на мозъка. Така лявото полукълбо, ян, е мъжко, актив­но, висше съзнателно и отговаря на символа на Слънцето, а оттам - на дневната страна на съзна­нието на човека. Лявото полукълбо, чрез нервни им­пулси обслужва дясната, т. е. активната или мъжка половина на тялото. Дясното полукълбо е ин, т. е. отрицателно, женско. То съответства на лунното начало, т. е. на нощната страна или на несъзнател­ното у човека и инервира съответно лявата поло­вина на човешкото тяло. За по-голяма прегледност, аналогичните понятия са подредени в таблица.

Откъс от книгата: «БОЛЕСТТА КАТО ПЪТ»  Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке