Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Умът господар или слуга?

Ние се втуркаме да търсим непознати преживявания, но всяко място в света е едно и също. Единственото място, където наистина можем да намерим разлика, е в ума; той ни придружава където и да отидем. Едва години след непрекъснато отдръпване на ума от външния свят човек може да достигне миг неизразим покой.

Твърде често те слагат знак за равенство между контрола на ума и различните негови закони, наркотиците и техниките за обратна биовръзка. Те не съзнават, че душата стои над ума и тялото, които използва за свой израз и развитие. Докато не бъде разбрана силата на душата над живата и нежива материя, в научния свят

ще цари все по-нарастващо объркване.

И тялото, и умът трябва да се приспособяват и съобразяват с новите ситуации на заобикалящата ги среда, както и с новите нива на осъзнатост, за да може човек да се развива и да достигне окончателното си освобождение. Контролът върху ума е особено трудна задача. Умът настоява да скочим, когато той каже, да ядем, когато той иска; ако иска цигара, ни подбужда да запалим, колкото и неудобно да е. Желанията му са неутолими, а едно изпълнено може да породи стотина други.

Човек трябва винаги да бъде нащрек: едно желание може да се умножи и да разруши и най-добрите намерения. Тайната за овладяване на тиранията на ума е да се откажем от играта. Чрез постоянен контрол над мисловните вълни или като ги наблюдаваме, но без да се идентифицираме с тях, ние можем да ги ограничим и в крайна сметка да ги спрем. Целта на човешкия живот е именно осъществяването на Единството на цялото съществуване -проявено и непроявено.

За да осъзнаем единството, трябва да се откажем от идеята за многообразието. Трябва непрекъснато да подхранваме мисълта, че всяка личност съществува навсякъде и че е всесилна. В единството няма желания; няма емоционално привличане и отблъскване; има само стабилно, постоянно, спокойно, вечно блаженство. Духовното освобождение означава достигане на това състояние на единство. Желанието за освобождене само по себе си е безпредметно, тъй като безкрайната свобода вече съществува като истинската същност на човека.

Чрез чиста и безстрастна воля всички действия трябва да бъдат насочени към целта. Много месеци трябва да изминат, преди умът да узрее достатъчно и да бъде пречистен, за да има видим напредък.

Постоянното усилие да чувстваш, че ти си Всичко, може и трябва да се практикува и при най-активна работа. Нека умът и тялото да действат - но трябва да чувстваш, че си над тях, като контролиращ ги наблюдател. Не се отъждествявай с тях. Ако сетивата са изцяло под контрол, човек може да намери съвършен мир и усамотение дори в най-шумното и нй-оживено мчясто в големия град. Ако сетивата са неспокойни и няма достатъчно сила да ги отдръпне, човек няма да намери спокойствие дори в уединена хималайска пещера.

Едно от средствата за противопоставяне на множеството трикове на ума е възпитаване на подсъзнателния ум, най-покорния потенциален слуга. Тази чудесна сила може да бъде използвана от всеки, стига той да опита. Тъй като не може да разсъждава, подсъзнанието само изпълнява заповеди. Доверието е най-важният фактор, за да го развием. Съмнения в силата на подсъзнателния ум само намаляват неговата ефективност.

Свами Шивананда осъзна скритите му възможности и в книгата си "Концентрация и медитация" писа: "Подсъзнателният ум никога не си почива. Дори по време на сън той пресява, анализира и сравнява информацията и изпълнява команди. Голяма част от подсъзнателния ум съдържа потиснати преживявания, които могат да бъдат извлечени до повърхността на съзнателния ум чрез концентрация. Той е хранилище на спомени - не само от това, но и от предишни съществувания. Всичко, което сте наследили, което сте видяли, чули, опитали, прочели, познали, на което сте се насладили в този живот и в предишните, е скрито в него. Чрез усъвършенстване на техниката за управление на подсъзнателния ум цялото това знание може да бъде извлечено.

Когато не сте в състояние да решите даден проблем - личен, философски или научен, наредете на подсъзнанието да стори това вместо вас. Ако подходите към него с пълно доверие, то ще ви даде правилния отговор. Нареждането трябва да бъде формулирано с ясни и прости думи, без да се допуска двойнственост. Ако решението не изплува след нощния сън, повтаряйте нареждането по същото време всеки ден, докато достигнете до отговора.

Освен източник на знание, подсъзнанието може да бъде и верен слуга. Можете да го тренирате да ви буди в определен час. Необходимо е само преди лягане да пожелаете това и да му го наредите с положителни термини. Подобна проста задача може да послужи за предварително упражнение. Като все повече използвате потенциалните му възможности, ще снемете напрежението от съзнателния ум, който ще се освободи от част от обичайния безпорядък около него."

Най-добрият приятел: най-жесток враг. Това е умът.

Най-голямата пречка за концентрацията е неспокойствието и блуждаенето на ума. Когато начинаещият седне да практикува, мислите, несвикнали на тази нова игра и освободени от обичайните си коловози, скачат неконтролирано. За да избегне тази и други пречки за еднонасочеността, практикуващият трябва твърдо да фиксира ума си само върху един обект, и да го връща към него непрекъснато. Умът все се опитва да се отклони и да създаде други мисловни форми, но трябва да бъде дисциплиниран - иначе няма да има никакъв напредък.

Необходимо е внимателно да наблюдаваме и анализираме ума. Появяващите се на повърхността мисли трябва да бъдат приглушавани, емоциите - успокоявани; защото целта на концентрацията е успокояването на умствените вълни. Човек не бива да позволява на ума да пилее безполезно енергията си - в празни мисли, грижи, игри на въображението и страхове. При постоянна практика умът ще се задържа върху една мисловна форма половин час, а след това - до няколко часа. Когато умствените вибрации се съберат и концентрират, човек може да изпита вътрешна Благодат.

Умът е привличан от приятни или любими идеи. Затова човек трябва да се концентрира върху неща, които са му приятни. Поради естествената си склонност към насочване навън, в началото трябва да се концентрираме върху груби обекти. Можем с отворени очи да се концентрираме върху пламък, върху луната или върху конкретен духовен символ. По-късно ще можем успешно да се концентрираме върху фини обекти и абстрактни идеи.

Като манипулираме ума, можем да успеем да го контролираме и да го предизвикаме да съсредоточи силите си. Но не трябва да се борим с него. Борбата само възбужда нови умствени вълни. Много начинаещи, в нетърпението си да успеят, правят тази голяма грешка. Може да ги заболи главата или да почувстват необходимост от уриниране поради напрежението в гръначния стълб. Както добрият готвач забелязва кои ястия се харесват и сервира само тях, така и ученикът трябва да отбележи условията, предхождащи напредъка към целта. Като ги спазва и повтаря, той напредва по пътя.

Понякога хората се отказват от концентрацията, тъй като им се струва трудна. Те правят голяма грешка. Действително, в началната борба да се преодолее телесното съзнание, практиката може да създаде проблеми. Усеща се физическо неспокойствие, придружено от премного емоции и мисли. Но с течение на времето - понякога след много години - умът става безстрастен, чист и силен, и това носи огромна радост.

Общата сума от всички удоволствия в живота е нищо в сравнение с блаженството на медитацията. Човек в никакъв случай не бива да се отказва от нея; необходими са търпение, радост и твърдост. Успехът все някога ще дойде. Чрез сериозен анализ могат да се разкрият различните пречки за концентрацията. Те се отстраняват с търпение и усилия, като това е възможно още в тяхното зараждане чрез разграничение, правилно търсене и медитация.

Колкото по-концентриран е умът, толкова повече сила се насочва в една точка. Целта на живота е да фиксираме ума в абсолюта. Тогава човек става спокоен, ведър, стабилен и силен. При концентрация сетивата престават да функционират; човек не усеща нито тялото си, нито заобикалящата го среда. Със задълбочаването й човек изпитва голяма радост и духовно опиянение.
Концентрацията отваря вътрешните двери на любовта и - като ни води до медитацията - е единственият ключ към царството на Вечността.

УМСТВЕНАТА БОЛКА, ДЕПРЕСИЯТА, ФИЗИЧЕСКАТА НЕРВНОСТ И НЕРЕДОВНОТО ДИШАНЕ СА СИМПТОМИ НА РАЗСЕЯН УМ.

УМЪТ СЕ ИЗЧИСТВА ЧРЕЗ РАЗВИТИЕ НА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОТА, ДОВОЛСТВО И БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ЩАСТИЕТО, ПОРОКА И ДОБРОДЕТЕЛТА.

Опитомяването на ума изисква развиването на добра воля и всеобща любов към всички. Всяко отрицателно чувство или отъждествяване с противоложностите добро-зло разрушава покоя на ума.

"Набележете си програма за живота. Очертайте духовната си практика. Придържайте се към нея систематично, редовно и прилежно. Не губете нито една ценна минута. Животът е кратък. Времето лети. Това "утре" няма да дойде никога. Сега или никога! Вземете твърдо решение.

Достигането на състоянието на свръхсъзнание е въпрос на практика. Ако елиминирате безцелните мисли в момента на появяването си, постепенно ще ги изкорените. Овладяването и контрола на ума идват чрез създаване на нови навици. Умът на човека не е ограничен от физическото му тяло, въпреки че обикновено той така предполага. Разумът и егото го задържат там. Онова, което човек възприема или познава, изцяло зависи от ориентацията и склонностите на неговия ум, а не от самия обект.

Умът е нещо, което може да бъде наблюдавано като обект, и не е източник на знание - така както Луната не е източник на светлина, а само отражение на Слънцето. Макар мислите да се раждат за частици от секундата, в ума в даден момент може да съществува само една мисловна форма. Тъй че за ума е невъзможно да възприема себе си, докато възприема нещо друго. Ако един ум можеше да възприема друг, щеше да има познание на познанието, както и объркване на паметта.

Умът нито може да възприема себе си, нито друг ум, защото ако беше така, щеше да има пълно объркване на знанието и паметта на различните умове. Той е само инструмент; цялото знание е отвъд него. Когато умът се успокои и позволи да бъде възприеман чрез Аза, знанието, достигнато чрез Аза, става знание и на ума. Само тогава умът добива пълно знание. Следователно това не е интелектуализация, а медитация, която води до Самопознание. Умът, въпреки че е пълен с безброй тенденции и желания, действа за Аза, защото те са в съгласие.

Умът пряко е свързан с Аза, и действа за него дори когато е все още пълен със светски мисли. Човек трябва правилно да обучи ума си и да не се обезкуражава, защото пътешествието към съвършенство не продължава само една нощ. Човек не бива да се привързва към тялото, важно е то да бъде здраво, чисто и способно да издържа строга практика. Важно е също човек да има здрав ум. Тялото и умът са тясно свързани, и затова е важно умът да е свеж. Веселието и доброто здраве вървят ръка за ръка.

"Тялото е вътрешно свързано с ума; по-точно то е негово съответствие - груба видима форма на фин, невидим ум. Всяка промяна в мислите причинява вибрация в умственото тяло; когато бъде предадена на физическото, тя води до активност в нервната материя на мозъка. Активността в нервните клетки води до електрически и химически промени в тях. Именно мисловната дейност причинява тези промени. Когато умът се насочи към определена мисъл и остане в нея, се създава определена вибрация на материята и обикновено колкото по-често се причинява тази вибрация, толкова по-често се повтаря тя самата, докато стане навик, почти автоматична. Тялото следва ума и имитира промените в него."
Свами Шивананда
"Сила на мислите"

Самоосъзнаването е съзнание или знание за положението или състоянието на даден човек и за промените в ума, тялото и околната среда. Чрез устройството за обратна биовръзка с превода на промените в тялото във форми, които се чуват или виждат, човек може да увеличи самоосъзнаването си - поне до известна степен.
Но контролът върху ума не е така прост. Твърде често онези, които пропагандират бързи и лесни методи, знаят много малко за вътрешното осъзнаване, а методите им не са издържали проверката на времето. Контролът върху ума изисква не само личен опит, но и години на самоизследване и интроспекция.

Много учени все още не правят разлика между функции на мозъка и ум. Въпреки че и мозъкът, и умът са тясно свързани с физическите функции на тялото, умът може да съществува независимо от последното и да узнава и преживява без сетивен контакт. Умът, който се намира в астралното тяло, има три функции - чувство, мисъл и воля, и в него протичат три умствени процеса - познание, желание и воля. Той има и три аспекта - подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Мозъкът е част от физическото тяло. Той действа като компютър, като изпълнява мислите на ума и предава електрически импулси на тялото, за да поддържа и контролира различните жизнени функции.

"Наблюдавай ума си много внимателно. Бъди бдителен. Бъди нащрек! Не позволявай вълните на раздразнителност, ревност, омраза и сласт да те обезпокояват. Тези мрачни вълни са врагове на спокойствието, медитацията и мъдростта. За някои е много трудно да запазят ума си невъзмутим и чист, поради дълбоко вкоренените светски самскари, неблагоприятната околна среда и преобладаването на екстровертни тенденции. За някои, разбира се, злите мисли въобще не са проблем. Те се появяват от време на време като преминаваща фаза, без да създават много бели. Самият факт, че злите мисли те карат да страдаш, е признак за духовен напредък; защото мнозина не усещат и това."


Свами Шивананда
"Религиозното образование"