Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Мъдрите хора споделят
„Живей и постъпвай към другия така, както би искал да постъпи той с теб, ако местата ви бяха разменени". „Малцина постигат такъв напредък, такъв скок дори в проявяването на любов и търпение" (413-13). „Дръж се здраво за тази вяра, защото приближава денят, когато в живота ти ще дойдат повече спокойствие, повече хармония, повече щастие".
Едгар Кейси

В най-общи линии някои от основателните причини за развод са: (1) когато индивидът е застрашен физически, умствено или духовно, ако остане с другия; (2) когато двама души са свършили абсолютно всичко, върху което е трябвало да работят заедно; или (3) когатоединият е научил необходимите уроци, а другият решително отказва да го направи.
Едгар Кейси

„Направи нещо за някой друг! Направи живота му щастлив, стойностен и тогава може да преживееш тези неща! Издигни се до съзнанието, че ако искаш да имаш живот, ако искаш да имаш приятели, ако искаш да срещнеш любовта, трябва да направиш тези неща. Защото получаваш само когато даваш" (1786-2).
Едгар Кейси

„Първо да направи нещо със себе си! Да осмисли личните си отношения и начина, по който се проявява връзката й с Божественото, и да си Намери някакъв идеал!" (5615-1).
Едгар Кейси

„Това трябва да стане като естествена последица от общуване в ежедневието. Когато подготвиш ума и тялото си за изграждане на дом и семейство, той ще се появи" (951-4).”
Едгар Кейси

 „Постоянно поддържай оптимизма си и помагай на онези, които са в по-лошо положение от теб — те са милиони!" (1540-6).
Едгар Кейси

„Използвай онова, което ти се дава сега, и Неговата благодат, Неговата милост, Неговата любов ще те държат далеч от страха от самотата, от отчаянието; ще ти донесат радост в служене на ближния" (945-1).
Едгар Кейси

„Как да запълня огромната празнина в живота си?" - : „Чети посоченото и започни с онова, с което същността може да помогне в живота на другите и на себе си".
Едгар Кейси
„И докато анализираш себе си и проблемите си, не забравяй урока, който трябва да научиш тук и сега. Знай, че никога няма да си сама, ако се стремиш да бъдеш едно с Него. Защото Неговото обещание е: „Никак няма да те оставя — с тебе ще бъда винаги". И ако често се ослушваш, може да чуеш в себе си онзи глас: „Аз съм, не бой се" (2397-1).
Едгар Кейси

„Отпусни се, като правиш нещо за другите!" (5420-1). „Постъпвай и живей, както подобава на човек, който заслужава този идеал, и той ще дойде".
Едгар Кейси

„Моли се ежедневно същността да бъде насочвана към дейности и решения, които ще са от по-голяма полза не само за нея, но и за да стане светът по-добро място за другите" (5248-1).
Едгар Кейси

Насърчаване за развие на способността да цени другите. Кейси казва, че каквото посееш, това ще пожънеш. Препоръчва следната молитва: Господи, позволи ми да запълня мястото в живота на другите, което Ти си ми определил, за да разберат, че животът е от Теб и в Теб (1823-1).
Едгар Кейси

„Ако искаш да намериш хармония в живота си, създай я в живота на другите. Ако искаш да познаеш приятелството, дръж се приятелски. Ако искаш другите да говорят и мислят добро за теб, бъди мил с всички. Защото, както се отнасяш и с най-незначителния от своите приятели или ближни, така се отнасяш и с най-добрите или с Бог, който е в теб" (2023-1).
Едгар Кейси

“Не обръщайте голямо внимание на чуждите недостатъци, така както бихте искали и другите да не обръщат внимание на вашите" (2648-1).
Едгар Кейси

„Ако искаш да имаш приятели, бъди дружелюбен. Ако искаш да имаш любов, обичай другите. Ако искаш да имаш надежда, проявявай я към ближния. Макар че може да има периоди, когато сякаш няма надежда, когато се чувстваш потиснат, не съди околните за това. Защото както прощаваш, така ще бъдеш простен; като се надяваш, работиш и проявяваш една или друга черта от характера си, ще бъдеш възнаграден — ако го правиш в духа на истината" (3184-1).
Едгар Кейси

„Толкова, колкото същността позволява. Защото, когато си бил дете, ти си мислил като дете, но сега, след като си станал мъж, добре ще е да оставиш детинщините и да не обвиняваш другите за тях. Защото всяка душа е същност— тяло, ум, душа. Тя ще използва волята си, за да приложи плодовете на духа върху околните условия и да се настрои на едни вълни с безкрайното. Ако се опита да злоупотребява с тях, ще си плати. Както е и при теб. Докато расте дървото, можеш да го насочваш и да му придаваш желаната форма. Така може да стане и с отделната същност, докато се обучава и израства. Тя има същите онези черти, но и своя индивидуалност..." (4083-1).
Едгар Кейси

„Защото същността е живяла така, че да й бъдат поверявани и да е в състояние да ръководи делата на големи организации, корпорации, държави или народи. Избере ли същността своите духовни и умствени идеали... нищо не ще я спре да превърне това материално преживяване в светлина и помощ за другите, както и да донесе хармония, спокойствие и развитие в това свое пътуване" (4053-1).
Едгар Кейси

„Жалко, че не мога да помогна на младите двойки да осъзнаят, че хората не се събират по някаква случайност. Едно от трудните неща на партньорството е, че в повечето случаи привличаш човек, който е доста по-различен от теб. Отначало смяташ, че той не те уважава или си му безразличен, понеже не харесва същите неща като теб. Научи се да уважаваш, да цениш различията. Остави се другият да учи теб и никога не забравяй какъв късмет е да имаш партньор".
Едгар Кейси

Според Кейси истинската любов не е просто емоция, а акт на отказване от себе си в служба на друг човек. Истинската любов е събиране на допълващи се части, които не са идентични. Това би позволило на двамата да изживеят един „по-полезен, по-пълноценен, по-балансиран живот..." (364-7].

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта
не завижда, любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безобразничи, не търси своето,
не се дразни, не търси сметка за зло, не се радва
на неправдата, а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра,
на всичко се надява, всичко търпи...
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда
и любов; но най-голяма от тях е любовта.
I КОРИНТЯНИ 13:4-7, 13

Любовта расте; любовта устоява; любовта прощава; любовта разбира; любовта гледа на трудностите като на възможности. Не стойте и не чакайте другият да дава и прощава; нека винаги имате единство в целите и се допълвате взаимно" (939-1).
Едгар Кейси
Любовта както коронясва, така и разпва.
Тя те кара да растеш, но и те подкастря.
Както се издига до висините, за да погали
най-горните ти клончета, които потрепват на
слънцето, така и слиза до корените ти, които
се впиват в земята, и ги разтърсва.
ХАЛИЛ ДЖУБРАН, ПРОРОКЪТ

СРОДНИТЕ ДУШИ КАТО РОДНИНИ
Всяка ситуация в живота на хората е като
моментна композиция на калейдоскоп, а
озовалите се в нея група души са като
яркоцветните парченца стъкло — отношенията
между тях образуват фигурата. След това калейдоскопът се разклаща... и с едно движение
на китката се образува нова фигура, нова
комбинация от елементи. После отново и отново,
като всеки път се получава нещо различно...
това винаги носи някакво значение
и в него винаги има динамика и цел...
ДЖИНА СЕРМИНАРА, Д.Ф., МНОГО ЖИВОТИ, МНОГО ЛЮБОВИ

СРОДНИТЕ ДУШИ КАТО ПРИЯТЕЛИ
Нищо не става случайно. Приятелствата
са само подновяване на предишни цели,
предишни идеали. Защото, както се казва,
„нищо ново под слънцето"... Последната
ябълка не носи ли в себе си поне частица
от първата, създадена на света?
ЕДГАР КЕЙСИ, ТЪЛКОВАНИЕ 2946—2

„Оттам необходимостта да създаваме не само земни приятелства, земна любов, а по-скоро онова, което е тяхната истинска основа, да създаваме условията, които подпомагат любовта в отношенията помежду ни. С други думи, любовта не е възвеличаване на егото или възвеличаване на онзи, комуто е дарена, нейната цел е на Земята да се възвеличават съзидателните сили, които я пораждат" (1096-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

ГРУПИ СРОДНИ ДУШИ И ЦИКЪЛЪТ НА ПРЕРАЖДАНЕТО
...трябва да ни е ясно, че в момента, в който
срещнем човек, с когото сме свързани, ролята на
съдбата приключва и ние сме оставени на себе си.
Всичко, което произлиза от взаимоотношенията
ни в предишните прераждания, трябва да бъде разрешено в този живот (или дори следващите).
В състояние сме да действаме съгласно
свободната си воля, защото на този етап от
историческото си развитие в будния си живот
ние не сме запознати с подробностите около
предишните си отношения и това ни позволява
да стигаме до абсолютно нови прозрения,
основани на начина, по който се възприемаме
такива, каквито сме сега.
РУДОЛФ ЩАЙНЕР, ЧОВЕКЪТ И СВЕТЪТ В СВЕТЛИНАТА НА АНТРОПОСОФИЯТА

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СРОДНИ ДУШИ
Съвършен свят ще има едва когато ражданите
в него постепенно започнат да прилагат
поуките, добити в минали прераждания,
вместо да започват от нулата.
ЛЕСЛИ Д. УЕДЪРХЕД, Д.Ф., ФАКТИ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

СЪЩНОСТ НА САМОТАТА
Животът ми, какъвто го живях, често ми
приличаше на история без начало и край.
Имах чувството, че е някакъв исторически
фрагмент, извадка, на която предходният и
последващият текст липсват... Ясно бих могъл
да си представя, че съм живял в по-ранни векове,
че там съм се сблъсквал с въпроси, които са
останали без отговор: че е трябвало да се родя
отново, защото не съм могъл да изпълня
мисията, за която съм бил предназначен.
Когато умра, ще ме последват делата ми
(поне така си представям). Ще нося със себе
си това, което съм създал. Междувременно
обаче въпросът е в това, че в края на живота
си няма да застана с празни ръце.
КАРЛ ЮНГ, СПОМЕНИ, СЪНИЩА, РАЗМИСЛИ

ЗАЧАТИЕ И ПРИВЛИЧАНЕ НАДУШИТЕ
За обикновения мъж или жена да станат
родители, означава да се превърнат в проводник
за една душа, която ще обогати живота им
или ще ги направи нещастни — в зависимост
от нагласата им в момента. Това звучи страшничко и онези,
 които не знаят нищо
за кабала или отхвърлят идеята за
прераждането, при създаването на потомство
направо играят комар с живота.
РАВИН ФИЛИП С. БЕРГ, Д.Ф., ДИРЕКТОР НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР НА КАВАЛА

СЪЗДАВАНЕ НА ВРЪЗКИ МЕЖДУ СРОДНИ ДУШИ
Не се сещам за двама души, които са в
постоянна вражда, но вярвам в теорията за
преражданията и живея с надеждата, че ако не
в това, то поне в някой следващ живот ще
успея да прегърна приятелски цялото човечество.
МАХАТМА ГАНДИ

Когато отношенията са крайно влошени, човек обикновено се пита: „Защо изобщо да си правя труда" и „Защо е толкова важно да се помирим с абсолютно всеки". С годините, търсейки отговори на същите тези въпроси, хората са открили много от причините, съдържащи се в тълкованията на Едгар Кейси:
•   В крайна сметка всички връзки носят потенциал да бъдат значими и полезни, що се отнася до развитието на душата и личната трансформация.
•   Чрез общуването с другите научаваме най-много за себе си.
•   Взаимоотношенията ни се повтарят, докато не решим проблема, поради който се влошават.
•   Като души, които търсят цялостност, нашата цел е да постигнем душевно родство с всеки човек, когото срещнем в живота си.

През годините, когато е правел тълкования, Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за установяване на родство между душите: (1) научи се да обичаш и разбираш себе си; (2) постави си духовен идеал, който да ти служи като пътеводна светлина; (3) започни да работиш в тази насока, като използваш максимално знанията си до момента; и (4) очаквай промяната, за да се промениш и ти самият.

Да обичат и разбират истински себе си, за някои хора е трудна задача. Поради възпитанието, личните съмнения, ниската самооценка или отрицателното влияние на част от околните, те имат чувството, че не са достойни да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите. За съжаление този негативизъм поражда трудни за преодоляване поведенчески модели, тъй като те се самозахранват.

„Гледайте да не се сърдите един на друг по едно и също време". За да работят заедно, трябвало да си намерят общи идеали и цели: „Подходът, начинът на мислене може да не са едни и същи, но целта, желанието, надеждите, благополучието на двамата трябва да бъдат каквито подобава за такъв съюз — единият да гледа за другия" (341—48). Накрая ги насърчил да си бъдат „помощници"* и винаги да поставят благополучието на другия над своето. „Отношенията ви трябва да са равнопоставени, не четиридесет на шестдесет, не двадесет на осемдесет, а петдесет на петдесет и всеки трябва да се приспособи към особеностите на другия" (1722-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Не сещай умора в правенето на добрини" (1598-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Работете заедно! Намерете онези неща, в които сте единодушни, и наблягайте на тях повече, отколкото на разногласията си" (2792-3).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Не чакай резултат за един ден, нито дори за седмица. Никой не може днес да сее, а утре да жъне. Хората жънат каквото са посели, но след като посятото узрее. Защото каквото посееш, такова и ще пожънеш" (971-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

„И ако душевната същност не направи света по-добър, ако не направи своето ъгълче, своето местенце в него по-добро, малко по-изпълнено с надежди и братска любов, с доброта и дъл-готърпение, с думите и делата на същността, животът й е бил провал; особено що се отнася до израстването. И целия свят да си спечелил, колко нищожен ще се чувстваш, ако не си изпълнил целта, за която си дошъл в него!" (3420-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Не в себичност, не в злоба, не в гняв; не в никое от онези неща, които разделят Аза от Съзидателните сили или Енергията, или Бога. Но простотата, нежността, скромността, верността, дълготърпението, търпеливосттпа са качествата на душата, които тя разпознава в пътищата и делата си сред хората" (518-2).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Не с велики прояви на мъжество, не и с възхваляване на знанията или силата ти; а с нежността на духовното: любов, доброта, дълготърпение, търпеливост; тези неща ти е показал твоят брат и ако ги прилагаш ден след ден в делата си с ближния, може да станеш едно с Него и Той е предопределил, че така ще стане! Нима ще се отделиш от Него? Защото нищо на небесата, на Земята или в ада не може да те отдели от любовта на твоя Бог, от брата ти, освен ти самият!" (849-11). В други тълкования този модел на поведение, който е наследство на всяка душа, е описан като „съзнанието в душата, отпечатано в ума, което чака волята да го пробуди за единството на душата с Бога" (5749-14).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Та в пътуването на душата през времето и пространството, от този живот в следващия, целта е да й се дават нови и нови възможности да изразява онова, което оправдава хората в отношенията помежду им — милосърдие, любов, търпеливост, дълготърпение, братска обич" (938-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

Най-малкото фактът, че всички сме деца на любящия си Творец, би трябвало да ни внуши чувство за огромна отговорност. В най-общи линии тази отговорност е да се научим да обичаме ближния. Въпросът доколко се осъществява тази цел може би е изразен най-добре през 1932 г. пред една група, когато Кейси ги запитал: „...вие готови ли сте да дадете отчет за онова, което сте направили с възможностите си на Земята като Божии синове?" (364-7).
ЕДГАР КЕЙСИ

Несъмнено целият свят би се преобразил, ако всеки човек можеше изведнъж да осъзнае, че крайната цел на съществуването му е да се научи да обича. Според Кейси става дума за напълно реална възможност, а не за някаква утопия. Това съзнание ще позволи на всички души да намерят своята завършеност и най-сетне да разберат, че тъй като сме неразривно свързани със Създателя от зората на сътворението, ние сме сродни души с Него.
ЕДГАР КЕЙСИ

АКО НЕ СМЕ В ХАРМОНИЯ СЪС СЕБЕ СИ, КАК БИХМЕ МОГЛИ ДА БЪДЕМ В ХАРМОНИЯ СЪС СВЕТА В КОЙТО ЖИВЕЕМ?
Шърли Маклейн

Човек трябва да започне със себе си, но никога да не завършва със себе си.
Шърли Маклейн

Онзи, който знае как да се надсмива над самия себе си, никога няма да престане да се весели.
Шърли Маклейн

Приемете всичките части, съставляващи цялото, тъй като Вие сте творецът.
Шърли Маклейн

Човекът, който се е обвързал с омраза и презрение към самия себе си и омаловажаване и съмнение в своите възможности, се задушава, ограничен от отрицателния си образ, който не му дава време и енергия да обърне внимание на който и да е друг човек. Тези чувства сами се възпроизвеждат, като образуват все повече и повече омраза, гняв и възмущение, които неизменно ще се предадат и на други хора. Когато човек проумее действителната причина за омразата и гнева, той може да промени чувствата, а дори и да се освободи от тях. Това означава да поемем отговорността за онова, което чувстваме. Означава да спрем да виним другите за собствените си проблеми. Означава да приемем приноса си за противоречията в себе си и за нещастието си и все повече да осъзнаваме защо чувстваме нещо по даден начин.
Шърли Маклейн

Колкото по-добре разбираме себе си, толкова по-добре ще изразяваме (изживяваме, претворяваме в действия, раздаваме) щастието. А колкото по-добре го изразяваме, толкова повече ще обогатяваме обществото.
Шърли Маклейн

Прозрението, идващо в едно мигновение, често струва колкото опита, придобит за един живот.
Шърли Маклейн

Истинският въпрос е: „Какво смятам аз за себе си?" През цялото време единственият истински арбитър, единственият съдия, единственият създател на ценности трябва да е собствената ни същина. Висшият Аз, най-доброто в нас, е истинският съдник на това кои сме.
Шърли Маклейн

Много хора дори въобще не разбират урока в отрицателните преживявания, защото не са имали възможност да проумеят това. В замяна на това те продължават да се чувстват измамени и безпомощни и в края на краищата обвиняват другите за това, което сами са привлекли към себе си с цел да се поучат от него - дори и да не осъзнават този факт.
Шърли Маклейн

Това, което сме,
Това, което преживяваме,
Това, което можем да бъдем,
Е огледален образ, На човешкото многообразие.
Любовта преобразява всичко, което докосне -
израствайки в светлината и, се учим
как да обичаме и да бъдем обичани.
Шърли Маклейн

Всичко в живота е като бумеранг. Получаваме това, което даваме.
Шърли Маклейн

Съзнанието е начинът, по който възприемаме действителността. Няма действителна разлика между онова, което долавяме, и онова, което смятаме за действителност.
Шърли Маклейн

Това не е въпрос на живот и смърт. Много по- важно от това е.
Това, което сме и което можем да бъдем, се разкрива от вътрешната светлина.
Там,, където няма съпротивление, няма и вреда.
Най-великите неща се постигат с леко сърце: позволете на душата си да се усмихне.
Шърли Маклейн

Източници:
КЕВИН ДЖ. ТОДЕШИ ЕДГАР КЕЙСИ: За сродните души
МЕДИТАЦИЯТА: НАВЛИЗАНЕ НАВЪТРЕ, Шърли Маклейн

Мъдрите хора споделят

„Живей и постъпвай към другия така, както би искал да постъпи той с теб, ако местата ви бяха разменени". „Малцина постигат такъв напредък, такъв скок дори в проявяването на любов и търпение" (413-13). „Дръж се здраво за тази вяра, защото приближава денят, когато в живота ти ще дойдат повече спокойствие, повече хармония, повече щастие".
Едгар Кейси

В най-общи линии някои от основателните причини за развод са: (1) когато индивидът е застрашен физически, умствено или духовно, ако остане с другия; (2) когато двама души са свършили абсолютно всичко, върху което е трябвало да работят заедно; или (3) когато единият е научил необходимите уроци, а другият решително отказва да го направи.
Едгар Кейси

„Направи нещо за някой друг! Направи живота му щастлив, стойностен и тогава може да преживееш тези неща! Издигни се до съзнанието, че ако искаш да имаш живот, ако искаш да имаш приятели, ако искаш да срещнеш любовта, трябва да направиш тези неща. Защото получаваш само когато даваш" (1786-2).
Едгар Кейси

„Първо да направи нещо със себе си! Да осмисли личните си отношения и начина, по който се проявява връзката й с Божественото, и да си Намери някакъв идеал!" (5615-1).
Едгар Кейси

„Това трябва да стане като естествена последица от общуване в ежедневието. Когато подготвиш ума и тялото си за изграждане на дом и семейство, той ще се появи" (951-4).”
Едгар Кейси

 „Постоянно поддържай оптимизма си и помагай на онези, които са в по-лошо положение от теб — те са милиони!" (1540-6).
Едгар Кейси

„Използвай онова, което ти се дава сега, и Неговата благодат, Неговата милост, Неговата любов ще те държат далеч от страха от самотата, от отчаянието; ще ти донесат радост в служене на ближния" (945-1).
Едгар Кейси

„Как да запълня огромната празнина в живота си?" - : „Чети посоченото и започни с онова, с което същността може да помогне в живота на другите и на себе си".
Едгар Кейси
„И докато анализираш себе си и проблемите си, не забравяй урока, който трябва да научиш тук и сега. Знай, че никога няма да си сама, ако се стремиш да бъдеш едно с Него. Защото Неговото обещание е: „Никак няма да те оставя — с тебе ще бъда винаги". И ако често се ослушваш, може да чуеш в себе си онзи глас: „Аз съм, не бой се" (2397-1).
Едгар Кейси

„Отпусни се, като правиш нещо за другите!" (5420-1). „Постъпвай и живей, както подобава на човек, който заслужава този идеал, и той ще дойде".
Едгар Кейси

„Моли се ежедневно същността да бъде насочвана към дейности и решения, които ще са от по-голяма полза не само за нея, но и за да стане светът по-добро място за другите" (5248-1).
Едгар Кейси

Насърчаване за развие на способността да цени другите. Кейси казва, че каквото посееш, това ще пожънеш. Препоръчва следната молитва: Господи, позволи ми да запълня мястото в живота на другите, което Ти си ми определил, за да разберат, че животът е от Теб и в Теб (1823-1).
Едгар Кейси

„Ако искаш да намериш хармония в живота си, създай я в живота на другите. Ако искаш да познаеш приятелството, дръж се приятелски. Ако искаш другите да говорят и мислят добро за теб, бъди мил с всички. Защото, както се отнасяш и с най-незначителния от своите приятели или ближни, така се отнасяш и с най-добрите или с Бог, който е в теб" (2023-1).
Едгар Кейси

“Не обръщайте голямо внимание на чуждите недостатъци, така както бихте искали и другите да не обръщат внимание на вашите" (2648-1).
Едгар Кейси

„Ако искаш да имаш приятели, бъди дружелюбен. Ако искаш да имаш любов, обичай другите. Ако искаш да имаш надежда, проявявай я към ближния. Макар че може да има периоди, когато сякаш няма надежда, когато се чувстваш потиснат, не съди околните за това. Защото както прощаваш, така ще бъдеш простен; като се надяваш, работиш и проявяваш една или друга черта от характера си, ще бъдеш възнаграден — ако го правиш в духа на истината" (3184-1).
Едгар Кейси

„Толкова, колкото същността позволява. Защото, когато си бил дете, ти си мислил като дете, но сега, след като си станал мъж, добре ще е да оставиш детинщините и да не обвиняваш другите за тях. Защото всяка душа е същност— тяло, ум, душа. Тя ще използва волята си, за да приложи плодовете на духа върху околните условия и да се настрои на едни вълни с безкрайното. Ако се опита да злоупотребява с тях, ще си плати. Както е и при теб. Докато расте дървото, можеш да го насочваш и да му придаваш желаната форма. Така може да стане и с отделната същност, докато се обучава и израства. Тя има същите онези черти, но и своя индивидуалност..." (4083-1).
Едгар Кейси

„Защото същността е живяла така, че да й бъдат поверявани и да е в състояние да ръководи делата на големи организации, корпорации, държави или народи. Избере ли същността своите духовни и умствени идеали... нищо не ще я спре да превърне това материално преживяване в светлина и помощ за другите, както и да донесе хармония, спокойствие и развитие в това свое пътуване" (4053-1).
Едгар Кейси

„Жалко, че не мога да помогна на младите двойки да осъзнаят, че хората не се събират по някаква случайност. Едно от трудните неща на партньорството е, че в повечето случаи привличаш човек, който е доста по-различен от теб. Отначало смяташ, че той не те уважава или си му безразличен, понеже не харесва същите неща като теб. Научи се да уважаваш, да цениш различията. Остави се другият да учи теб и никога не забравяй какъв късмет е да имаш партньор".
Едгар Кейси

Според Кейси истинската любов не е просто емоция, а акт на отказване от себе си в служба на друг човек. Истинската любов е събиране на допълващи се части, които не са идентични. Това би позволило на двамата да изживеят един „по-полезен, по-пълноценен, по-балансиран живот..." (364-7].

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта
не завижда, любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безобразничи, не търси своето,
не се дразни, не търси сметка за зло, не се радва
на неправдата, а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра,
на всичко се надява, всичко търпи...
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда
и любов; но най-голяма от тях е любовта.
I КОРИНТЯНИ 13:4-7, 13

Любовта расте; любовта устоява; любовта прощава; любовта разбира; любовта гледа на трудностите като на възможности. Не стойте и не чакайте другият да дава и прощава; нека винаги имате единство в целите и се допълвате взаимно" (939-1).
Едгар Кейси
Любовта както коронясва, така и разпва.
Тя те кара да растеш, но и те подкастря.
Както се издига до висините, за да погали
най-горните ти клончета, които потрепват на
слънцето, така и слиза до корените ти, които
се впиват в земята, и ги разтърсва.
ХАЛИЛ ДЖУБРАН, ПРОРОКЪТ

СРОДНИТЕ ДУШИ КАТО РОДНИНИ
Всяка ситуация в живота на хората е като
моментна композиция на калейдоскоп, а
озовалите се в нея група души са като
яркоцветните парченца стъкло — отношенията
между тях образуват фигурата. След това калейдоскопът се разклаща... и с едно движение
на китката се образува нова фигура, нова
комбинация от елементи. После отново и отново,
като всеки път се получава нещо различно...
това винаги носи някакво значение
и в него винаги има динамика и цел...
ДЖИНА СЕРМИНАРА, Д.Ф., МНОГО ЖИВОТИ, МНОГО ЛЮБОВИ

СРОДНИТЕ ДУШИ КАТО ПРИЯТЕЛИ
Нищо не става случайно. Приятелствата
са само подновяване на предишни цели,
предишни идеали. Защото, както се казва,
„нищо ново под слънцето"... Последната
ябълка не носи ли в себе си поне частица
от първата, създадена на света?
ЕДГАР КЕЙСИ, ТЪЛКОВАНИЕ 2946—2

„Оттам необходимостта да създаваме не само земни приятелства, земна любов, а по-скоро онова, което е тяхната истинска основа, да създаваме условията, които подпомагат любовта в отношенията помежду ни. С други думи, любовта не е възвеличаване на егото или възвеличаване на онзи, комуто е дарена, нейната цел е на Земята да се възвеличават съзидателните сили, които я пораждат" (1096-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

ГРУПИ СРОДНИ ДУШИ И ЦИКЪЛЪТ НА ПРЕРАЖДАНЕТО
...трябва да ни е ясно, че в момента, в който
срещнем човек, с когото сме свързани, ролята на
съдбата приключва и ние сме оставени на себе си.
Всичко, което произлиза от взаимоотношенията
ни в предишните прераждания, трябва да бъде разрешено в този живот (или дори следващите).
В състояние сме да действаме съгласно
свободната си воля, защото на този етап от
историческото си развитие в будния си живот
ние не сме запознати с подробностите около
предишните си отношения и това ни позволява
да стигаме до абсолютно нови прозрения,
основани на начина, по който се възприемаме
такива, каквито сме сега.
РУДОЛФ ЩАЙНЕР, ЧОВЕКЪТ И СВЕТЪТ В СВЕТЛИНАТА НА АНТРОПОСОФИЯТА

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СРОДНИ ДУШИ
Съвършен свят ще има едва когато ражданите
в него постепенно започнат да прилагат
поуките, добити в минали прераждания,
вместо да започват от нулата.
ЛЕСЛИ Д. УЕДЪРХЕД, Д.Ф., ФАКТИ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

СЪЩНОСТ НА САМОТАТА
Животът ми, какъвто го живях, често ми
приличаше на история без начало и край.
Имах чувството, че е някакъв исторически
фрагмент, извадка, на която предходният и
последващият текст липсват... Ясно бих могъл
да си представя, че съм живял в по-ранни векове,
че там съм се сблъсквал с въпроси, които са
останали без отговор: че е трябвало да се родя
отново, защото не съм могъл да изпълня
мисията, за която съм бил предназначен.
Когато умра, ще ме последват делата ми
(поне така си представям). Ще нося със себе
си това, което съм създал. Междувременно
обаче въпросът е в това, че в края на живота
си няма да застана с празни ръце.
КАРЛ ЮНГ, СПОМЕНИ, СЪНИЩА, РАЗМИСЛИ

ЗАЧАТИЕ И ПРИВЛИЧАНЕ НАДУШИТЕ
За обикновения мъж или жена да станат
родители, означава да се превърнат в проводник
за една душа, която ще обогати живота им
или ще ги направи нещастни — в зависимост
от нагласата им в момента. Това звучи страшничко и онези,
 които не знаят нищо
за кабала или отхвърлят идеята за
прераждането, при създаването на потомство
направо играят комар с живота.
РАВИН ФИЛИП С. БЕРГ, Д.Ф., ДИРЕКТОР НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР НА КАВАЛА

СЪЗДАВАНЕ НА ВРЪЗКИ МЕЖДУ СРОДНИ ДУШИ
Не се сещам за двама души, които са в
постоянна вражда, но вярвам в теорията за
преражданията и живея с надеждата, че ако не
в това, то поне в някой следващ живот ще
успея да прегърна приятелски цялото човечество.
МАХАТМА ГАНДИ

Когато отношенията са крайно влошени, човек обикновено се пита: „Защо изобщо да си правя труда" и „Защо е толкова важно да се помирим с абсолютно всеки". С годините, търсейки отговори на същите тези въпроси, хората са открили много от причините, съдържащи се в тълкованията на Едгар Кейси:
•   В крайна сметка всички връзки носят потенциал да бъдат значими и полезни, що се отнася до развитието на душата и личната трансформация.
•   Чрез общуването с другите научаваме най-много за себе си.
•   Взаимоотношенията ни се повтарят, докато не решим проблема, поради който се влошават.
•   Като души, които търсят цялостност, нашата цел е да постигнем душевно родство с всеки човек, когото срещнем в живота си.

През годините, когато е правел тълкования, Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за установяване на родство между душите: (1) научи се да обичаш и разбираш себе си; (2) постави си духовен идеал, който да ти служи като пътеводна светлина; (3) започни да работиш в тази насока, като използваш максимално знанията си до момента; и (4) очаквай промяната, за да се промениш и ти самият.

Да обичат и разбират истински себе си, за някои хора е трудна задача. Поради възпитанието, личните съмнения, ниската самооценка или отрицателното влияние на част от околните, те имат чувството, че не са достойни да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите. За съжаление този негативизъм поражда трудни за преодоляване поведенчески модели, тъй като те се самозахранват.

„Гледайте да не се сърдите един на друг по едно и също време". За да работят заедно, трябвало да си намерят общи идеали и цели: „Подходът, начинът на мислене може да не са едни и същи, но целта, желанието, надеждите, благополучието на двамата трябва да бъдат каквито подобава за такъв съюз — единият да гледа за другия" (341—48). Накрая ги насърчил да си бъдат „помощници"* и винаги да поставят благополучието на другия над своето. „Отношенията ви трябва да са равнопоставени, не четиридесет на шестдесет, не двадесет на осемдесет, а петдесет на петдесет и всеки трябва да се приспособи към особеностите на другия" (1722-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Не сещай умора в правенето на добрини" (1598-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Работете заедно! Намерете онези неща, в които сте единодушни, и наблягайте на тях повече, отколкото на разногласията си" (2792-3).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Не чакай резултат за един ден, нито дори за седмица. Никой не може днес да сее, а утре да жъне. Хората жънат каквото са посели, но след като посятото узрее. Защото каквото посееш, такова и ще пожънеш" (971-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

„И ако душевната същност не направи света по-добър, ако не направи своето ъгълче, своето местенце в него по-добро, малко по-изпълнено с надежди и братска любов, с доброта и дъл-готърпение, с думите и делата на същността, животът й е бил провал; особено що се отнася до израстването. И целия свят да си спечелил, колко нищожен ще се чувстваш, ако не си изпълнил целта, за която си дошъл в него!" (3420-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Не в себичност, не в злоба, не в гняв; не в никое от онези неща, които разделят Аза от Съзидателните сили или Енергията, или Бога. Но простотата, нежността, скромността, верността, дълготърпението, търпеливосттпа са качествата на душата, които тя разпознава в пътищата и делата си сред хората" (518-2).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Не с велики прояви на мъжество, не и с възхваляване на знанията или силата ти; а с нежността на духовното: любов, доброта, дълготърпение, търпеливост; тези неща ти е показал твоят брат и ако ги прилагаш ден след ден в делата си с ближния, може да станеш едно с Него и Той е предопределил, че така ще стане! Нима ще се отделиш от Него? Защото нищо на небесата, на Земята или в ада не може да те отдели от любовта на твоя Бог, от брата ти, освен ти самият!" (849-11). В други тълкования този модел на поведение, който е наследство на всяка душа, е описан като „съзнанието в душата, отпечатано в ума, което чака волята да го пробуди за единството на душата с Бога" (5749-14).
ЕДГАР КЕЙСИ

„Та в пътуването на душата през времето и пространството, от този живот в следващия, целта е да й се дават нови и нови възможности да изразява онова, което оправдава хората в отношенията помежду им — милосърдие, любов, търпеливост, дълготърпение, братска обич" (938-1).
ЕДГАР КЕЙСИ

Най-малкото фактът, че всички сме деца на любящия си Творец, би трябвало да ни внуши чувство за огромна отговорност. В най-общи линии тази отговорност е да се научим да обичаме ближния. Въпросът доколко се осъществява тази цел може би е изразен най-добре през 1932 г. пред една група, когато Кейси ги запитал: „...вие готови ли сте да дадете отчет за онова, което сте направили с възможностите си на Земята като Божии синове?" (364-7).
ЕДГАР КЕЙСИ

Несъмнено целият свят би се преобразил, ако всеки човек можеше изведнъж да осъзнае, че крайната цел на съществуването му е да се научи да обича. Според Кейси става дума за напълно реална възможност, а не за някаква утопия. Това съзнание ще позволи на всички души да намерят своята завършеност и най-сетне да разберат, че тъй като сме неразривно свързани със Създателя от зората на сътворението, ние сме сродни души с Него.
ЕДГАР КЕЙСИ

АКО НЕ СМЕ В ХАРМОНИЯ СЪС СЕБЕ СИ, КАК БИХМЕ МОГЛИ ДА БЪДЕМ В ХАРМОНИЯ СЪС СВЕТА В КОЙТО ЖИВЕЕМ?
Шърли Маклейн

Човек трябва да започне със себе си, но никога да не завършва със себе си.
Шърли Маклейн

Онзи, който знае как да се надсмива над самия себе си, никога няма да престане да се весели.
Шърли Маклейн

Приемете всичките части, съставляващи цялото, тъй като Вие сте творецът.
Шърли Маклейн

Човекът, който се е обвързал с омраза и презрение към самия себе си и омаловажаване и съмнение в своите възможности, се задушава, ограничен от отрицателния си образ, който не му дава време и енергия да обърне внимание на който и да е друг човек. Тези чувства сами се възпроизвеждат, като образуват все повече и повече омраза, гняв и възмущение, които неизменно ще се предадат и на други хора. Когато човек проумее действителната причина за омразата и гнева, той може да промени чувствата, а дори и да се освободи от тях. Това означава да поемем отговорността за онова, което чувстваме. Означава да спрем да виним другите за собствените си проблеми. Означава да приемем приноса си за противоречията в себе си и за нещастието си и все повече да осъзнаваме защо чувстваме нещо по даден начин.
Шърли Маклейн

Колкото по-добре разбираме себе си, толкова по-добре ще изразяваме (изживяваме, претворяваме в действия, раздаваме) щастието. А колкото по-добре го изразяваме, толкова повече ще обогатяваме обществото.
Шърли Маклейн

Прозрението, идващо в едно мигновение, често струва колкото опита, придобит за един живот.
Шърли Маклейн

Истинският въпрос е: „Какво смятам аз за себе си?" През цялото време единственият истински арбитър, единственият съдия, единственият създател на ценности трябва да е собствената ни същина. Висшият Аз, най-доброто в нас, е истинският съдник на това кои сме.
Шърли Маклейн

Много хора дори въобще не разбират урока в отрицателните преживявания, защото не са имали възможност да проумеят това. В замяна на това те продължават да се чувстват измамени и безпомощни и в края на краищата обвиняват другите за това, което сами са привлекли към себе си с цел да се поучат от него - дори и да не осъзнават този факт.
Шърли Маклейн

Това, което сме,
Това, което преживяваме,
Това, което можем да бъдем,
Е огледален образ, На човешкото многообразие.
Любовта преобразява всичко, което докосне -
израствайки в светлината и, се учим
как да обичаме и да бъдем обичани.
Шърли Маклейн

Всичко в живота е като бумеранг. Получаваме това, което даваме.
Шърли Маклейн

Съзнанието е начинът, по който възприемаме действителността. Няма действителна разлика между онова, което долавяме, и онова, което смятаме за действителност.
Шърли Маклейн

Това не е въпрос на живот и смърт. Много по- важно от това е.
Това, което сме и което можем да бъдем, се разкрива от вътрешната светлина.
Там,, където няма съпротивление, няма и вреда.
Най-великите неща се постигат с леко сърце: позволете на душата си да се усмихне.
Шърли Маклейн

Източници:
КЕВИН ДЖ. ТОДЕШИ ЕДГАР КЕЙСИ: За сродните души
МЕДИТАЦИЯТА: НАВЛИЗАНЕ НАВЪТРЕ, Шърли Маклейн