Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Кой е това Аз?
Кой съм аз? Каква е целта ми в живота? Защо някои хора живеят по-леко от други? Откъде съм дошъл и къде отивам?

Това са класически въпроси, върху които почти всеки се замисля в даден момент от живота си. Някои цял живот търсят отговорите. Други, потъвайки в подробностите на ежедневието, се отказват или ги оставят настрана. Но трети намират отговорите, и животът им е цялостен и радостен.

Човек намира значението на живота, когато се гмурне надълбоко. Но, разсейвани от него, хората рядко се спират, за да се вгледат навътре в себе си. Човек почти не забелязва как умът непрекъснато бива стимулиран от възприятията на сетивата. Много често той трябва да достигне до нещастие, за да разбере, че е време да спре и да огледа живота си.

В търсенето на щастие човек се обръща непрекъснато към външни обекти и събития. Той мисли: "Искам тази кола", "искам тази служба", "искам да живея в Аризона - тогава ще бъда щастлив". След придобиване на желания обект умът за кратко време се успокоява, за да насочи щенията си към нова играчка и да търси удоволствия другаде. Но външните обекти никога не донасят щастие. Човек може да натрупа материални ценности, да достигне положение в обществото и да има вила, ала умът му е все един и същ. Удоволствието идва от подхода и отношението към външния свят, а не от самите обекти. Всеки преминава през по-леки или по-трудни периоди от живота си. Когато човек посреща пречките с ведър ум, той живее по-щастливо.

Следователно предизвикателството е да се достигне контрол над вътрешния мир. Умът непрекъснато разговаря със себе си - припомня си минали събития,като ги пренарежда с по-добър сценарий, планира бъдещето, преценява "за" и "против" за разни неща. Като методично забавяме непрекъснатото му бърборене, вътрешния диалог и се фокусираме върху положителни и възвисяващи обекти, е възможно да започнем да разбираме механизма на психиката и да заживеем по-ефективно.

Но умът трудно се опитомява. Съществуват безброй теории за неговото действие, но умствените процеси на човека са сякаш все още неуловими. Защо толкова често изпадаме в едни и същи разочарования и се изправяме пред едни и същи проблеми? Свободната воля наистина съществува, но само когато я използваме, за да скъсаме с навиците си.

Говорим, че имаме свободно общество, но всъщност човек е обвързан от собствените си желания и емоции. Погледнете приятеля си, който от години се кълне: "От утре ще спра цигарите". Той наистина иска да се освободи от този навик, но му липсва необходимия контрол над ума.
Всеки иска да бъде най-добър. Всеки би желал да мисли, че е идеален. И въпреки непрекъснатите си решения човек все открива колко пъти е под нивото, на което би желал да е. "Причината за нещастията е егото, причината за лошите неща е егото - няма по-голям враг от егото." Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида от единство с другите и със самия него, понеже егото утвърждава правото на аза. Егото е най-трудният за контролиране аспект на ума, защото природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава на контролиране. Когато егото бъде подчинено, енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в служба на другите.

Дали човек живее самостоятелен духовен живот или е част от организирана традиция, целта е все една: достигането на съвършенство, чистота и покой на ума - Самоосъществяването.

Има Сила, Енергия, към която всеки може да се включи, стига да знае, че тя е на негово разположение. Тази Сила вдъхновява, окуражава, подкрепя и помага на всички,които искат да се развиват в положителна посока. Мнозина не съзнават този източник или не го разбират. Те са като селянина, отишъл да живее в града, който стоял на тъмно, понеже не знаел за какво са тези странни копчета по стените. Светлината е тук и е на разположение на всички; само трябва да се включим към нея.

Този източник на мъдрост е Азът. Азът не е индивидуалното тяло или ум, а по-скоро онзи аспект дълбоко в нас, който познава Истината. Има го във всяко общество, но той съществува и независимо. Някои го наричат Бог. Други - Йехова, Аллах, Брахман, Космично съзнание, Атман, Свети Дух или Универсален Разум. Имената и пътищата са много, но има една Същност, която съществува във всяко живо същество.

Невъзможно е да разберем Аза с ограничените сетива и интелект. Човешкият ум не може да измери Безкрайното и Вечното. Затова понякога, за да успеем да се съсредоточим върху Върховното, използваме визуализация. Да обвиняваме за трудностите си неблагоприятните обстоятелства или родителите, които не разбират от психология, означава да изместваме въпроса. Само когато осъзнаем, че сме хванати в собствената си мрежа, и започнем да одухотворяваме живота си, ще изскочим от кръга на раждане и смърт и ще намерим покой и единство в Аза.

Човек чак сега осъзнава поредицата от болести, които съпътстват технологически напредналото общество. Не искам да кажа, че съвременната медицина е излишна, но обикновено лекарите се смятат за абсолютно знаещи. Твърде често заменяме здравословния начин на живот с посещението при лекаря.

Повечето от болестите на ума и тялото могат да бъдат избягнати, като се спазват следните пет основни неща:
1) правилни упражнения;
2) правилно дишане;
3) правилна релаксация.
4) правилно хранене, и
5) положително мислене и медитация.

Отражението на лицето в огледалото е различно от самото лице. То го имитира, но приема качествата на огледалото. Съществуването му зависи от огледалото.Истинското лице не е предмет на такава зависимост и следователно се различава от отражението. По същия начин отражението на Аза в егото е различно от истинското Аз. Индивидуалното его зависи от ограничаващите качества, а истинското Аз не зависи от нищо.

Отразеното лице не е действително, защото не винаги е в огледалото.В същото време то не е изцяло недействително, тъй като понякога се вижда; а също понякога бива използвано - напр. когато се сресваме. Като цяло, съществуването на егото не може да бъде отречено. Но при анализ виждаме, че отразените неща са само временни.
Азът обитава вътре; тялото и умът са отражения, както Слънцето се отразява в огледалото. А отразената светлина също има някои качества. Тя може да освети тъмния предмет, да заслепи очите и да я сбъркаме с истинското слънце.

Преживяването чрез егото е отразеното преживяване на Аза. Ако отразяването е чрез обвивката на блаженството, човек е светец. Ако е чрез интелектуалната обвивка, човек е Айнщайн. Отразено и в петте обвивки, егото ще се изяви най-силно в най-висшите.
Огледалото съществува независимо от лицето. Обаче интелектът, който е отразяващото средство на чистото Аз, не съществува независимо и отделно от Аза. Затова разликата между чистото Аз и неговото отражение е трудно забележима.

Отражението на Аза в егото е индивидуалната душа, която живее в тази вселена и действа в нея. Понякога се казва, че индивидуалната душа е действителна същност с всичките си качества, като сянката на дървото, която освежава седналите в нея в горещ ден. Но сянката не съществува сама по себе си - тя е резултат от листата, които спират слънчевата светлина и топлина. Затова казваме, че сянката е само вечно променящ се резултат от взаимодействието между слънцето и листата на дървото. Чистото Аз остава бездействено, недокоснато и непроменящо се. То не участва в изживяването на съществуване, раждане, смърт и неразличаване. Онзи, който достигне самореализация, знае, че раждането и смъртта са недействителни преживявания.

Знанието за появата и изчезването на модификациите или промените на ума почива върху съществуването на Аза като наблюдател, и върху това, че след отричането на всичко друго съществува само той. Ако човек приеме мисълта, че Азът се отразява в индивидуалната душа, тогава е възможно интелектът да познае себе си. Невежеството ни кара да се смятаме за индивиди, страдащи от трансмиграционното си съществуване; ние непрекъснато се раждаме и умираме. Това идва от отъждествяването с тялото и е само отражение. Трансмиграционното съществуване не може да бъде породено от Аза, който е бездействен, нито от егото, което няма действително съществуване. Онези, които твърдят, че Азът преживява трансмиграционно съществуване и поради това подлежи на промяна, смесват егото с Аза.

Всички сме се оглеждали в криви огледала. Всяко огледало отразява различно, въпреки че самите ние сме все едни и същи. Войни избухват поради това, че хората гледат в огледалото и не смятат, че виждат едно и също. Азът сам по себе си не е нито добър, нито лош, но упадхи - огрничаващите го елементи, създават преживявания на болка, страдание, раждане и смърт. Колелото на раждането и смъртта се отразява в различните его, и непрекъснато различаващите се отражения създават безброй проблеми.

Въпреки че емоциите са всъщност атрибут на астралното тяло, те се разглеждат като принадлежащи на физическото, тъй като именно тук пряко се изявява влиянието им. Емоциите са свързани с етерната съставка на петорните елементи, и затова не могат да бъдат Аза. Те са отречени. Идентификацията с тях е невъзможна. "Аз не съм тези емоции. Аз не съм това тяло. Аз не съм тези действия. Аз съм Азът.

Свами Шивананда