Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Емоциите

От емоционалните бариери най-опустошителната е гневът - най-големият враг на спокойствието, защото е най-лошият.

Гневът е модификация на страстта, защото когато желанията му останат неизпълнени, човек се разгневява. Тогава умът се обърква, паметта и разбирането се губят и нещата се говорят и вършат без осъзнаване или контрол. Гневът наврежда много на собственото и на чуждите физически и емоционални тела. Един пристъп на гняв разклаща цялата нервна система. Гневът е грешка само когато произтича от егоистични или дребнави мотиви.

Ако гневът стане навик, е много трудно да го контролираме. Това е далеч по-лесно, когато той е още само вълничка в подсъзнанието. Човек трябва внимателно да наблюдава ума си за всеки признак на раздразнение - тогава контролирането му няма да е проблем. Честото раздразнение по повод дребни неща е признак на духовна слабост. То може да се преодолее чрез внимателно развитие на неговото положително съответствие - търпението.

Както топлината и светлината могат да бъдат превърнати в електричество, така гневът може да бъде превърнат в духовна енергия. Всички пороци, нежелани качества и неправилни действия произтичат от гнева; когато той бъде овладян, останалите умират от само себе си. С повторението гневът се засилва; като го обуздава, човек постепенно засилва волята си. Като се научаваме как да мълчим дори при обида или неправда, става по-лесно да контролираме импулсите и емоциите още преди те да се оформят.

Винаги говорете въздържано, и ако има опасност да избухнете, прекъснете разговора и започнете да се занимавате с нещо друго. Думите трябва да бъдат кротки, а аргументите - твърди, защото ако думите са груби, ще създадат несъгласие. Пиенето на студена вода или кратка разходка са чудесни помощници против изблиците на гняв, както и дългото мълчание. Пушенето, яденето на месо и пиенето са дразнители, които задълбочават проблема, и е най-добре да ги избягваме.

Страхът е най-омаломощаващото чувство. Онзи, който е плах, е абсолютно неподходящ за духовния път. Престъпник, който е безстрашен и изцяло безразличен и непривързан към тялото, е по-подходящ за Реализация отколкото човек, който е нервен или прекалено предпазлив. При него е необходимо само пренасочване на енергиите. Страхът е продукт на въображението, но независимо от това той приема реални форми, и може да създаде най-различни неприятности.

Страхът се изявява по много начини: страх от смъртта, от заболявания, от самота, от компания. Овладявайки ума, въображението прави много поразии и човек става жертва на различен страх. Но дори при преследване човек трябва да отстоява убежденията си. Само тогава той може да се развива. Страхът може да бъде преодолян чрез самоизследване, отдаденост на висша кауза и развитие на противоположното качество - смелост. Положителното винаги побеждава отрицателното, така че смелостта винаги побеждава плахостта. Липсата на вяра е обезсърчаваща и е опасна пречка по пътя на личното развитие. Чрез убеденост, непоклатима вяра, основаваща се на разсъждения и разбиране, че от време на време се появяват трудности, то трябва да бъде изкоренено без възможност да се възстанови. Винаги трябва да се помни, че това са само предизвикателства, които заздравяват практиката.

Въпреки че емоциите са всъщност атрибут на астралното тяло, те се разглеждат като принадлежащи на физическото, тъй като именно тук пряко се изявява влиянието им. Емоциите са свързани с етерната съставка на петорните елементи, и затова не могат да бъдат Аза. Те са отречени. Идентификацията с тях е невъзможна. "Аз не съм тези емоции. Аз не съм това тяло. Аз не съм тези действия. Аз съм Азът.

Чувствата са слабост, и не трябва да бъдат приравнявани с божествената любов, която се изявява като покой и радост. Всъщност ние не потискаме нисшите емоции, а ги пречистваме и възвисяваме. Без чувства няма любов, а без любов не можем да достигнем онази безкрайна Любов, която е Бог. Чрез висшите емоции отдаденият достига до Божественото. Практиката му включва и официално богослужение, и възприемане на Бога с всичките му имена и форми винаги. С пречистване сърцето, готово да приеме, получава поток от божествена любов.  Преградата между индивидуалната душа и Върховната Душа е егото - вечният враг. То се проявява като чувство за отделност.

Словесната заблуда е умственото впечатление, създадено от реакции спрямо думи, които не се основават на факти. Ако един човек нарече друг "глупак", това е само вербализация, вибрация във въздуха. Но каква гърмяща мисъл създава тя! Една проста невярна дума води до опустошения, създавайки хаос във физическите и емоционалните тела, и разрушава щастието и покоя.

Човек не е глупак, защото го наричат така. Ако нарекат някого "магаре", на него няма му пораснат дълги уши и опашка. Но не е необичайно хората в гнева си да реагират на подобни становища и по-нататък фактически да ги обосновават. Умът придава на думите значения и нюанси, като с това ги изопачава. Такива реакции към безсмислени вибрации са причина за безброй човешки беди.

Човек трябва да бъде особено предпазлив спрямо похвалата, защото тя е словесна заблуда, а егото винаги е готово дз се хване за всяка възможност да види себе си по-добро или по-различно от другите. Не всеки чувства по същия начин както онзи, който прави комплимент. Неизбежно махалото ще се върне и рано или късно ще се чуе критика. Но щастието не бива да почива на хвалби или обиди, защото във всички случаи единствената реалност е Азът, който е отвъд качествата и отвъд промяната.

Задържането на мисловните вълни не значи потискането им. Потискането натрупва твърде много емоции. По най-различни причини много хора страдат от обиди, но потискат гнева или болката с усмивка или само стискат устни. На задържаните мисловни вълни трябва да се даде израз. Те трябва да бъдат пречистени и насочени към възвишени дейности - повторение на мантри, упражнения, пеене и медитация върху обратните - положителни - мисли. Заменете гнева с любов и тъгата с радост.

При състоянието на дълбок сън умът е празен. Тогава човек изпитва пустота, при която умът не се насочва към никакви мисли. Но тази врити не бива да се смесва със свръхсъзнателното състояние, в което има пълна концентрация, осъзнаване и реализиране на Аза.

Непривързаноста е състояние на ума. Това е безразличие към обектите на света. Тя изключва харесването и нехаресването. Когато умът хареса дадено чувство или удоволствие, той се привързва към него. Умът си припомня преживяването и иска да го повтори. Именно това желание създава болка. Състоянието вайрагя не означава непременно преустановяване на живота в обществото; то изисква отделяне от обвързващите чувства на този живот.

Знанието за нещо не само води до контрол върху него, но и върху онези, които нямат знание за това. Човек предпочита една паста за зъби пред друга поради невежество; рекламните агенти познават човешките слабости. Те твърдят, че единият вид придава по-голям сексапил, и по този начин използват слабостите на ума. Всеки манипулира с властта по този начин. Политиците концентрират енергията си върху това да се надхитрят един друг или да надхитрят народа. Те излизат с такива мантри като "Закон и ред", или "Мир с чест", и атакуват обществото с енергията си, за да контролират масовия ум. Ако умът може да бъде измамен, той може да бъде контролиран.

Да се спечели власт над даден елемент не е чудо; трябва само да узнаем неговата тайна.

Никой не може да каже кога ще дойде смъртта. Страхът от нея е излишна игра на въображението, загуба на енергия; той създава вълни на болка, съществуващи само в ума. Страхът от смъртта е непрекъснатото желание за живот, здраво вкоренено дори в умовете на мъдреците

Страхът от смъртта е страх от загубата на идентичност, от изчезването на егото. Дори когато човек се откаже от всичко друго, привързаността към живота остава.

Страданието, което идва от егоизма, привличането и отблъскването и страха от смъртта, произхожда от авидя - невежеството, независимо до каква степен се изявява. Като корен на другите пречки, невежеството за истинската природа на Аза е отъждествяване с тялото и ума. Когато просветлението замести авидя, всички други причини за болка автоматично изчезват.

Невежеството бърка тленното, нечистото, болезненото и не-Аза с вечното, чистото, доброто и Аза. В състояние на невежество човек бърка онова, което е светско, с Върховното. Той не може да различава между онова, което носи болка - умът и тялото, и онова, което носи безсмъртие.

Егоизмът е отъждествяване на Виждащия с инструмента на виждането.  Инструментът на виждането в този случай не са само очите, а всички сетива. Егоизмът се изявява тогава, когато човек не прави разлика между Аза и своите сетива и ум. Той вижда себе си като отделен от човечеството, като реагира спрямо другите с чувство за състезателност, а не за сътрудничество.Привличане е онова, което почива на удоволствието. Повечето хора мислят, че привличането и удоволствието са положителни неща, но когато се отнасят за обекти на материалния свят, те неизбежно носят болка. Нищо във физическия свят не е постоянно; оттук и постоянният страх от загуба - той и самата загуба правят онези, които търсят удоволствие, нещастни. Затова йоги се научава да развива в себе си неприязън към светските удоволствия. Той никога не е разочарован или нещастен. Ироничното тук е, че онзи, който не търси удоволствие, е винаги щастлив.

Отвращението е това, което се опитва да избегне болката . Отвращението носи болка, както и привличането. Умственото отношение при отвращението е отрицателно, и често поради него човек се стреми да избегне ситуация, която е неутрална. Не е възможно да се избегнат всички неприятни обстоятелства.

Свами Вишну Девананда