Анкета

Успявате ли да живеете живота си така, както на Вас Ви се иска и както Вие желаете и се стремите да е?
 

Анкета

До каква степен на духовно развитие, себеопознаване и израстване в личностен план смятате, че сте достигнали (до момента) с начина си на живот?
 
Известни учени в психологията
Дж. Морено
Роден е на 6 май, умира на 15 май 1974 г.
Американски психиатър, социален психолог. Изучавайки от позицията на близките гещалтпсихология и психоанализа процесите в малката група, отразяващи неформалната микроструктура на обществото, показва, че психологическото благополучие на личността се определя от мястото й в системата на междуличностните отношения, определяща се от емоционалните връзки, взаимните симпатии и антипатии, притегляния и отблъсквания, разработва и метода социометрия.
 
Получаването в резултат на този метод на формализирана структура на междуличностните отношения има не само диагностично значение, но служи също така като основа за корекционна работа, способствайки за разрешаването на личностни конфликти по пътя на целенасочената промяна на положението на личността в системата от междуличностни отношения. Както диагностично, така и корекционно значение имат също и разработените от Морено социометрични методи в съвременната групова психотерапия и социално психологическия тренинг.

Социометрия – разработена от Морено психологическа теория за обществото и едновременно социално-психологически тест, използван за оценка на междуличностните емоционални връзки в групата.

Социограмата — графичен израз на математическата обработка на резултати, получавани с помощта на социометричен тест при изследване на междуличностните отношения в малката група. Социограмата показва сложното преплитане на взаимните симпатии и антипатии, наличието на социометрични “звезди” (избирани от мнозинството), на “черни овци” (от които всички се отказват) и йерархията на междинните звена между тези два полюса.

Психодрамата — е вид групова психотерапия, в която пациентите променящо се изявяват като актьори и зрители, при което техните роли са насочени към моделиране на жизнени ситуации, имащи личностен смисъл за участниците, с цел отстраняване на неадекватните емоционални реакции, отработване на социалната перцепция, по-дълбоко самопознание. Понятието и процедурата на психодрамата са предложени от Дж. Морено, разглеждащ този метод като средство за решение на социални проблеми.

Ерик Ериксон
Американски психолог, роден на през 1902 г., представител на его-психологията. В противоположност на тезиса на психоанализата за антагонизъм на личността и обществото, подчертавал биосоциалната природа и адаптивния характер на поведението на личността, като централно интегративно качество на която се изявява психосоциалната идентичност. Последната субективно се преживява като “чувство на непрекъсната самотъждественост”. Психосоциалната идентичност се основава върху приемането от личността на цялостния обра за себе си (Аз-концепция) в единството й от многообразни социални връзки.

Промяната на социокултурните усовия на живот за личността, водят до загуба на предишната и необходимост от формиране на нова идентичност. Възникващите затруднения обаче, биха могли да доведат до тежка невроза (“загуба на себе си”). Ето защо Е. Ериксон направи извода, че масовите неврози са обусловени от дълбоките трусове в живота на обществото при историческите промени (войни, революции и т. н.).

Според Ериксон при провеждането на терапия, трябва да се работи по посока към възвръщане на пациента на загубеното му чувство на идентичност.

Карл Юнг
Роден на 26 юли 1875 г. в Швейцария, умира на 6 юни 1961 г.

Баща му е бил пастор в Швейцарска църква. Юнг постъпва в Базелския университет с намерение да специализира класическа филология и възможно археология, но вероятно един негов сън събужда в него интерес към естествените науки и – както става в последствие – към медицината. Завършвайки университета, получавайки медицинска степен, става асистент в цюрихска болница и цюрихска психиатрия, избирайки окончателно по този начин кариерата на психиатър. Той асистира, а по-късно си е сътрудничел с видния психиатър Блейлер (Bliuler, E.), създателя на понятието “шизофрения”.

Известно време се учи при Пиер Жане, ученик и приемник на Шарко в Париж. През 1909 г. се отказва от работата си в цюрихската болница, а в 1913 г. от преподаването на психиатрия в Цюрихския университет, за да може изцяло да се отдаде на частната практика, подготовка, изследване, пътешествия и писане. В продължение на много години води семинар на английски език за англоговорящи студенти, а след като прекратява активното си преподаване, започва работа в Цюрих в институт, наименуван в негова чест. В 1944 специално за Юнг е организирана катедра по медицинска психология в Базелския университет, но лошото му здравословно състояние го кара след година да се откаже от този пост. Той умира на 6 юни 1961 г. в Цюрих, на възраст 85 години.

Интересите му са в областта проблемите на религията, психологията на личността и социалната психология, философията на психологията и теоретичната психология, психоанализата, психологията на изкуството.

Когато Юнг прочита “Тълкуване на сънищата” на Фройд скоро след публикацията му в 1900 година, същият все още е млад психиатър в Цюрих. Намирайки се под силно впечатление от Фройдовите идеи, които той е използвал в практиката си, Юнг изпраща на Фройд копие на съчиненията си, в които като цяло Юнг подкрепя неговата гледна точка. В 1906 г. започват редовно да обменят информация помежду си чрез писма, а през следващата година Юнг нанася първата си визита на Фройд във Виена, където те непрестанно разговаряли в продължение на 13 часа! Фройд смятал, че Юнг ще му стане наследник.

В 1910 г., когато била основана Международната психоаналитична асоциация, Юнг става първия й президент и заема този пост до 1914 г. В 1909 г. Фройд и Юнг предприемат съвместно пътуване до Университета на Кларк в Уорчестър, и двамата по покана за участие в серия лекции на мероприятия, посветени на двадесетата годишнина от основаване на университета.

Но след три години отношенията между Фройд и Юнг се охлаждат, в 1913 г. те прекъсват личната кореспонденция, а след няколко месеца и деловата. В април 1914 г. Юнг напуска поста на президент н асоциацията, а през август 1914 г. прекъсва и членството си в нея. по този начин, разделянето било окончателно. Фройд и Юнг никога повече не се срещали.

Статиите публикувани от Юнг в периода, когато се намирал под влияние на Фройд, и последващата го критика по адрес на психоанализата на Фройд са събрани в 4-ия том събрани съчинения. Други статии за Фройд са включени в 15-ия том. Основна причина за прекъсването на отношенията изглежда е отхвърлянето от страна на Юнг на пансексуализма на Фройд. “Непосредствена причина стана това, че Фройд... отъждествяваше своя метод с теорията за пола, която аз смятах за неприемлива” (от личните беседи с Юнг, 1954 г.). Юнг започва да създава собствена психоаналитична теория и собствен психотерапевтичен метод – това се разпространява под името аналитична психология, основните насоки, на която са нахвърляни още преди срещата с Фройд и работата над която непрекъснато продължила и в периода на сътрудничество с Фройд.

Зигмунд Фройд (1856 - 1939)
Фройд е роден на 6 май в малко австрийско градче. Той е бил най-голямото от седемте деца в семейството. Въпреки, че баща му бил вече дядо, когато Фройд се родил, тъй като първият имал вече две деца от си предишния брак. Когато Зигмунд бил на четири години, когато семейството му се преместило във Виена. Той постоянно живеел там до 1938 г. (една година преди смъртта му), когато емигрирал в Англия.
 
Фройд се учил отлично докато бил ученик, въпреки финансовия недостиг на семейството му.Цялото му семейство живяло в тясна квартира, но Фройд имал собствена стая и дори нощна лампа – маслена с фитил, която той ползвал по време на занятията си. Останалите от семейството използвали свещи. Фройд получава класическо образование: изучавал е гръцки и латински, чел е великите класически поети, драматурзи и философи – Шекспир, Хегел, Кант, Ницше... Любовта му към четенето била толкова силна, че дълговете към будката за книги стремително нараствали, а това не предизвиквало съчувствие у баща му, който не разполагал с достатъчно средства.

Фройд в детството си искал да стане генерал или министър, но тъй като бил евреин, почти всяка професионална кариера била непозволена за него. Ето защо Фройд решава (без особено желание) да се занимава с медицина. Той записва в медицинския факултет на Виенския университет през 1873 г. По време на обучението си той е повлиян от възгледите на психолога Ърнест Брюке. Брюке поддържал идеята, че живите организми са динамични енергитични системи, подчиняващи се на законите на физическата вселена. Фройд възприел тези идеи и това намерило отражение в неговите възгледи върху динамиката на психичното функциониране.

Нещо човъркало Фройд да извърши каквото и да било откритие, което да го направи известен още като студент. Той допринесъл за науката като описал новите свойства на нервните клетки при златните рибки, например. Но все пак най-важното му откритие се състояло в това, че при лечението на много заболявания, може да се използва кокаин. Самият той употребявал кокаин без каквито и да било отрицателни последствия и издигнал на пиедестал ролята на това вещество, да не говорим за ефективността му в качеството на обезболяващо. По-късно когато се разбрало за наркотичната зависимост от кокаин, ентусиазма на Фройд взел да спада (Ellenberger, 1970).

След получаването на медицинска степен през 1881 г. Фройд бил назначен на длъжност в Института по мозъчна анатомия и правил сравнителни изследвания на мозъка на възрастен човек и плод. Скоро той изоставил работата и започнал да практикува като невропатолог, основно поради ниското заплащане на научната дейност. Атмосферата на антисемитизъм не му позволявала да се развива служебно. Освен това той се влюбва и осъзнава, че ако някога изобщо се ожени, му е необходима добре платена работа.

1885 се характеризира с поврат в кариерата на Фройд. Той получава изследователска стипендия и, която му дала възможност да се премести в Париж и за 4 месеца да стажува при Ж. Шарко. – един от най-видните невролози за времето си. Шарко изучавал причините и лечението на истерията – психично разстройство, проявяващо се в множество разнообразни соматични проблеми. У пациентите, страдащи от истерия се наблюдавали симптоми като паралич на крайниците, слепота глухота. Шарко използвайки хипноза, успявал да отстрани много от истеричните симптоми. За времето на краткото си пребиваване в болницата Салпертиер в Париж, Фройд от невролог става психопатолог.

През 1886 г. Фройд се жени за М. Бернайс, родили им се три дъщери и три сина. Малката дъщеря Ана, последвала по стъпките на баща си и по-късно заема водеща позиция като детски психоаналитик.

През 80-те години Фройд започва да си сътрудничи с Йозеф Бройер, един от най-известните виенски лекари. Бройер на този етап вече е постигнал определен успех в лечението на пациенти с истерия, благодарение на метода на свободните разкази на болните за собствените симптоми. Брейер и Фройд предприели собствено търсене на причините за истерията и методите на терапия на това заболяване. Работата им завършила с публикация на книгата “Изследвания за истерията” (1895), в която те стигнали до извода, че причината за появата на истеричните симптоми са подтиснатите спомени за травматичните събития. Датата на тази забележителна творба, понякога се свързва с основаването на психоанализата. Но най-творческия период на Фройд бил все още в бъдещето.

Личните и професионалните отношения между Фройд и Бройер рязко биват прекъснати в момента на издаването на книгата “Изследвания за истерията”. Причините за това те да станат непримирими врагове и до днес не са напълно ясни, но каквито и да са те, тези двама души никога повече не се срещнали като приятели.

Твърденията на Фройд, че в основата на истерията и другите психични разстройства лежат проблеми свързани със сексуалността, довели до неговото изключване от Виенското медицинско общество в 1896 г.

Периода между 1896 и 1900 години се характеризира с продуктивна самота за Фройд. През този период започва да анализира сънищата си. След смъртта на баща си започва да анализира собствените си сънища по половин час преди сън всеки ден. Известния му труд “Тълкуване на сънищата” (1900 г.) е основан върху анализа на собствените сънища. Но славата била все още далеч. Психиатричното сдружение игнорира разработката му и той за труда си полочава скромен авторски хохорар от 209 долара. За осемте последвали години той успява да продаде само 600 екземпляра от книгата си.

Пет години след издаване на “Тълкуване на сънищата” престижа на Фройд нараства дотолкова, че той става международно известен. Обществото “Психологични среди” (The Psychological Wednesday Society) се основава през 1902 г., като същото боло посещавано само от определен интелектуален кръг – последователи на Фройд. По-късно тази организация се преименува във Виенско психоаналитично общество. Членове на тази организация са такива учени като: Ърнест Джонс, Ш. Ференци, К. Г. Юнг, Алфред Адлер, Х. Сакс, Ото Ранк.
Периода от 1901 г. до 1905 г. станал много плодотворен за Фройд, той публикува няколко разработки, в това число и “Психопатология на ежедневието”, (1901), “Три есета за сексуалността” (1905а), “Хуморът и неговото отношение към безсъзнателното” (1905 b).

В “три есета за сексуалността” Фройд предположил, че децата се раждат със сексуални подбуди и че родителите им са в ролята на първите сексуални обекти. Общественото възмущение последвало незабавно. Фройд бил заклеймен като страдащ от сексуални перверзии, недостоен и безнравствен човек.

Въпреки всичко в 1909 г. Х. Стенли Хол поканва Фройд в университета на Кларк в Уорчестър, щата Масачузец да прочете курс лексии. Лекциите били приети много добре и Фройд бил удостоен със степен доктор. По това време бъдещето му изглеждало многообещаващо, пациенти от целия свят се записвали при него за консултации. Но имало и проблеми. През 1919 Фройд загубил всичките си спестявания във връзка с войната. В 1920 г. починала 26 годишната му дъщеря. Но вероятно най-тежко изпитание за него станал страхът за съдбата на двамата си сина, заминали на фронта.

Донякъде под влиянието на Първата световна война и новата вълна на антисемитизма, Фройд на 64 години създава теорията за универсалния човешки инстинкт – стремежа към смъртта. След това Фройд продължава да формулира идеите си в нови книги.

Най-важни са “Лекциите по увод в психоанализата” (1920а), “От другата страна на принципа на удоволствието” (1920b), “Аз и то” (1923), “Бъдещето на една илюзия” (1927), “Цивилизацията и недоволните от нея” (1930), “Нови лекции по увод в психоанализата” (1933) и “Очерк на психоанализата”, публикуван посмъртно в 1940 г. Фройд бил изключително надарен писател, за което говори награждаването му с премия Гьоте по литература в 1930 г.
Първата световна война оказала огромно влияние върху живота и разбиранията на Фройд.

Последните години от живота на Фройд минават тежко. От 1923 г. той страдал от разпространяващ се рак на гърлото и челюстта (Фройд изпушвал по 20 кубински пури), но твърдо се отказвал от лекарствена терапия, изключвайки неголемите дози аспирин. Фройд усърдно работил, въпреки, че понесъл 33 тежки операции, които би трябвало да спрат разпространението на тумора (поради този проблем той бил принуден да носи неудобна протеза, запълваща образуваното свободно пространство между носната и устната кухини, и затова на моменти не могъл да говори). Фройд го чакало обаче още едно изпитание – дъщеря му Ана в 1938 г. била арестувана от Гестапо. Само благодарение на случайността тя успяла да се освободи и да се върне при семейството си в Англия.
Фройд умира на 23 септември 1339 г. в Лондон, където се оказва като преместен еврейски емигрант.