Природата дава на всекиго енергия, която е творческа. Тя се превръща в разрушителна само тогава, когато бъде възпрепятствана, когато не се позволява никакъв естествен поток.

Първата пречка: Себесъзнание - Себесъзнанието е болест. Съзнанието е здраве, себесъзнанието е болест - нещо е сгрешено. Себесъзнанието е болезненост. Себесъзнанието е замръзнало състояние, блокирано. Така че първото нещо, което трябва да се разбере, е разликата между себесъзнанието и съзнанието. Съзнанието няма никаква идея за „Аз", за его. То няма идея за отделеността на човека от съществуванието. То не познава никакви бариери, никакви граници.

Силата се основава на вида знание, което човек притежава. Какъв смисъл има да знаем непотребни неща? Те няма да ни подготвят за неизбежната ни среща с непознатото.  Нищо на този свят не е даром. Каквото и да имаме да научим, ние трябва да го научаваме по труден път.

Човек тръгва към знанието, както се тръгва на война — нащрек, със страх, с респект и с абсолютна увереност. Тръгне ли към знанието или на война по всякакъв друг начин, е грешка и направи ли я, човек може и изобщо да не доживее, за да се разкайва за това. Когато човек е изпълнил тези четири изисквания — да бъде нащрек, да изпитва страх, респект и абсолютна увереност — не може да направи грешки,

Съвременното общество не предлага практически никакво обучение за професията родител. Да си родител означава да си психолог и преподавател от особен вид. Вие - майката, сте детски психолог, защото ви е необходимо да разберете психологията на детето си. Може да сте добър детски психолог или среден, или дори слаб. Все едно дали това ви харесва или не. Вие сте първият им учител. Нещата, на които ги учите (дори тези, на които ги научавате, без да си давате сметка) ще бъдат „уроци", далеч по-важни от уроците на всички възможни училища.

Творчеството е най-големият бунт в съществуванието. Ако искаш да твориш, трябва да се освободиш от цялото си формиране, инак творчеството ти няма да бъде нищо друго освен копиране, ще е просто едно индигово копие. Можеш да твориш само ако си индивидуалност, но не и ако си част от психологията на тълпата. Психологията на тълпата не е творческа. Тълпата живее мъчителен живот - тя не знае никакви танци, никакви песни, не познава никаква радост - тя е механична.

Творецът не може да следва утъпкания път. Той трябва да търси собствен път, трябва да изследва джунглите на живота.

Когато казваме за някого, че е чувствителен, че има интуиция или че може да предчувства нещата, ние всъщност имаме предвид способността му да разчита успешно чуждите несловесни знаци и сигнали и да ги сравнява със словесните сигнали на съответните хора. Или с други думи - когато казваме, че имаме чувството или предусещането за нечия лъжа, всъщност имаме предвид, че езикът на тялото на съответния човек и изричаните от него думи не съвпадат, разминават се и си противоречат.

“Животът ми, какъвто го живях, често ми приличаше на история без начало и край. Имах чувството, че е някакъв исторически фрагмент, извадка, на която предходният и последващият текст липсват... Ясно бих могъл да си представя, че съм живял в по-ранни векове, че там съм се сблъсквал с въпроси, които са останали без отговор: че е трябвало да се родя отново, защото не съм могъл да изпълня мисията, за която съм бил предназначен. Когато умра, ще ме последват делата ми (поне така си представям). Ще нося със себе си това, което съм създал. Междувременно обаче въпросът е в това, че в края на живота си няма да застана с празни ръце.”

През първата половина на XX век хора от всякакви прослойки и религии идвали при Едгар Кейси, за да получат съвет как да подобрят отношенията си със своите съпруги, приятели, семейства, колеги и дори врагове. Независимо за какъв тип връзка е ставало дума или каква е била продължителността на трудностите в отношенията (и дори от други прераждания), Кейси е посочвал едни и същи принципи за тяхното решаване. Според него създаването на душевно родство с всеки човек в живота ни е една от целите да бъдем на Земята. Когато отношенията са крайно влошени, човек обикновено се пита: „Защо изобщо да си правя труда" и „Защо е толкова важно да се помирим с абсолютно всеки".

Пример за пречистваща медитативна прошка, която премахва негативните натрупвания в душата. Затворете очи, влезте в ролята на тъжен несретник. Вие сте в празен киносалон. Наоколо е тъмно. Екранът засега е празен, но вие знаете, че филмът ще е за вас. Как е направен, за какво се разказва, не знаете. Тревогата ви нараства, прорязва ви болка. Всичко скъпо, което сте имали, си е отишло безвъзвратно, сякаш не е било: в миналото си виждате само неприятности, разочарования, унижения, обиди... Паметта ви връща към тях, продължава нататък, към младостта, към детството... първите горчивини... празна обвивка вместо бонбон... съседчето ви взима играчката... и още нещо. и още, и още...

Кейси често е съветвал бъдещите майки, през цялата бременност да поддържат жизнерадостен, оптимистичен, одухотворен поглед върху живота, умът им да е изпълнен с вдъхновяващи образи и мисли, като в същото време не оставят на заден план духовния си живот. Нейната собствена нагласа определя до голяма степен характера на душата, която ще реши да се въплъти чрез тези проводници в конкретния период.

Най-подходящото отношение е: „Ако ме обичаш и спазваш моите заповеди, и аз ще те обичам — както постъпваш с другите, така постъпваш и с мен".